Теория на Коперник
Хелиоцентрична система
Коперник предполага две движения на Земята: денонощно движение около ос, минаваща през северния и южния полюс, и годишно движение около ос, минаваща през Слънцето, перпендикулярна на равнината на еклиптиката. При тези две движения оста на денонощното движение не остава успоредна в пространството. За да обясни сезоните, Коперник предполага, че в обратна посока земната ос описва окръжност около ос, перпендикулярна на еклиптиката. Така положенията на земната ос са успоредни едно но друго. Някои изследователи не са разбирали описаното трето движение. След това Коперник дава разположението на небесните светила във Вселената: сфера на неподвижните звезди, Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, Венера, Меркурий. Той пише: “Действително в този великолепен храм кой би могъл да сложи светилник(Слънцето) на друго, по-хубаво място, овен на това, откъдето той би могъл едновременно всички да осветява.”
