Парапланеризмът е най-простата форма на летене и естествен начин на извисяване, разработен на базата на спортните парашути от разни умни хора. Парапланеризмът е форма на безмоторно летене.      Двигател тук е гравитацията, която кара всички те да снижават (по-малко от 1,5 м/с) през въздуха, но също и да летят напред (с повече от 60 км/ч). В спокоен въздух, за 1000 метра снижение се прелитат около 9 километра. Парапланерът е с твърда конструкция, която поддържа формата на крилото, а пилота обикновено лети в легнала позиция. Формата на купола на парапланера се поддържа само от въздушното налягане в него и пилота е окачен в седнала позиция. Парапланерът се скатава бързо (5 минути) и се побира в една голяма раница, а носенето му е лесно (10-15 кг.). Обратно, делтапланерът е с по-големи размери (2-3 метра), по-тежък (30-50 кг), нуждае се от превозно средство за транспортиране от и до мястото за летене и също изисква значително време за сглобяване и разглобяване (20-30 минути).   Въпреки някои преимущества на делтапланерите (по-високи скорости на летене, по-голяма устойчивост на турбуленция и по-добро планиране), по-лесно е да излиташ, приземяваш и учиш летенето с парапланер.       Коя е причината за това чудо?Чудото е Слънцето! Поради енергията, която дарява на земната повърхност и поради енергията на вятъра (която също е резултат от слънчевата дейност), в реалната атмосфера, по време на нашия планиращ (и снижаващ) полет, ние срещаме изненадващо често и изненадващо много области от издигащ се въздух. Когато този въздух се издига по-бързо от скоростта на снижение на планера, ние можем да набираме височина от стотици и хиляди метри, да удължим продължителността на полета (6-7 часа и повече) и да извършваме няколко стотина километра прелети. Просто като птиците - без капка гориво и шум от двигател - само заради безплатната Слънчева енергия. Парапланерът е пълно с въздух крило, което позволява на добрите пилоти да прелетят повече от 400 км и да се издигнат на повече от 7000 метра височина.   Лесен за излитане, управление и приземяване, парапланерът дава всичко на всеки: модна екипировка за суетните, адреалинова треска за пристрастените, релаксиращо реене за нервните, красота и свобода за нас останалите.       Парапланерът всъщност е крилото, което ни дава свободата на безмоторното летене. Той се състои от пълен с въздух аеродинамичен купол, много върви (здрави тънки въжета) и колани, на които е окачен пилота в комфортната му седалка. Първите парапланери са били разработени от парашут и са изглеждали както съвременните управляеми спортни парашути. Така дошли имената парапланер (парашут, който планира) и парапланеризъм (летене/планиране с парашут). Формата, профилът и характеристиките на модерните парапланери се променят и развиват, но винаги ще се използват същите аеродинамични принципи, както при крилото на всеки самолет.       Куполът на парапланера се състои от две повърхности, свързани с ребра, които го разделят на 40-70 камери(отворите). Има отвори на атакуващия ръб, докато изходящият ръб е затворен.      По време на полет, част от преминаващият въздух напълва и поддържа налягане в камерите (така се поддържа криловидната форма на купола), докато повечето от въздуха обтича горната и долна повърхности и създава подемна сила (същата, както при всяко друго крило). Поради тази подемна сила, по време на нашето планиране, ние снижаваме плавно, а не падаме като камък. И един съвет: всеки който живее умира, но не всеки умрял е живял. Ние поемаме тези рискове не за да избягаме от живота, а за да не избяга живота от нас!