С откриването на телескопа хората разбират, че нощното небе не е изпълнено само със звезди, а и с много мъгливи обекти. С повишаване на мощността на телескопите се вижда, че някои от тези мъгляви обекти имат спирална структура. Считало се е, че тези обекти са част от Млечния път. През 1920 година, двама астрономи предизвикват голям дебат по въпроса за природата на тези спирални обекти.       Дали тези обекти наистина са част от Млечния път или са сбор от звезди извън нашата Галактика? Едуин Хъбъл изучава тези обекти и открива, че те са съставени от звезди, разрешавайки по този начин дебата. Оказва се, че това не са мъглявини, а отделни галактики. Внезапно Вселената се оказва много голяма, а нашата Галактика е една от милиардите галактики във Вселената. Галактиките са огромни съвкупности от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център. Броят на звездите в тях е от порядъка на десетки и стотици милиарди. Най-големите галактики имат диаметър около 30-40 хиляди парсека, а най-малките - хиляди пъти по-малък, а масите им могат да се различават милиони пъти. Голяма част от галактиките са обединени в огромни галактични купове, а разстоянията между тях са само около 10-20 пъти по-големи от диаметъра им, така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи галактики. В галактиките се съдържат звезди от най-различни типове, а също и звездни купове, мъглявини и частици, разпръснати в междузвездното пространство.      Неправилни галактики      Неправилните галактики не показват някакви закономерности в строежа и формата си. Те съдържат големи количества междузвезден газ и прах, а голямата част от звездното им население е младо. Неправилни галактики са Големият и Малкият Магеланов облак, които са спътници на нашия млечен път. Отдалечени са от нас на около 170 000 ly и понеже се виждат добре с невъоръжено око, веднага били забелязани и описани от Фернандо Магелан по време на околосветското му плаване.      Особени галактики      Една малка част от галактиките имат особена форма и странни характеристики. Наричат ги най-общо пекулярни галактики. Сред тях най-особено изглеждат взривяващите се галактики. Тези галактики излъчват огромно количество енергия във всички диапазони на спектъра. То не може да се обясни с обикновените термоядрени процеси, протичащи в недрата на звездите. Подобен вид имат и сблъскващите се галактики, които преминават една през друга. При преминаването практически всички звезди се разминават без особени последствия, но междузвездната среда активно взаимодейства, при което се поражда мощно радиоизлъчване и се стимулират процесите на образуване на нови звезди. Мощно радиоизлъчване е регистрирано и от галактики, които не участват в сблъсъци. Наричат ги радиогалактики, понеже отделят толкова голямо количество енергия в радиодиапазона, колкото би дал едновременният взрив на 1 000 000 свръхнови звезди. Също толкава мощно излъчване се наблюдава и при така наречените сифъртови галактики - малка група от спирални галактики с необикновено ярки ядра.      Спирални галактики      Спиралните галактики имат ядро и спирални ръкави. В тези галактики спиралните ръкави започват от ядрото. Но има и такива спирални галактики, в които ръкавите не започват от ядрото, а са свързани с пресичаща го ивица. Те се наричат пресечени спирални галактики. В ръкавите на спиралните галактики има голямо количество междузвездна материя и горещи млади звезди, а в ядрата им са съсредоточени по-старите поколения обекти.      Елиптични галактики      Елиптичните галактики са елипсоиди с различна степен на сплеснатост. Това са най-простите по структура галактики.      Звездите в тях намаляват по брой от центъра към периферията. Това са стари галактики, защото в тях практически няма междузвездна материя за образуване на нови звезди. Сред елиптичните са както най-масивните, така и най-малките галактики във Вселената.