Америка Аляска Канада САЩ Санпиер и Микелон Бермуди Карибско море Мексико Хавай Гайана Венецуела Суринам Колумбия Гвияна Еквадор Бразилия Перу Боливия Парагвай Уругвай Чили Арежентина Фолклендски о-ви
Америка
Югът за описание Америка, 4 - ият най-голям континент на планетата, включва (12) страни и (3) главни територии. То се дели на масивната амазонка

Река и обграждащ басейн - най-голямата тропическа гора за дъжд в целия свят, toothy - поръбих Анди планини, които разреждат цялото парче на континентът, и някои на най- различният и грандиозен LANDFORMS на планетата.

Размер на континент :
17, 819, 000 кв. км.- 6, 879, 000 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 12 %

Население : 379, 500, 000

Най-висока точка : ACONCAGUA на CERRO
Анди - планини, фута на Аржентина - 22, 833 (6, 959 m).

Най-ниска точка : полуостровът VALDES
Брегова линия на Аржентина - 151 фута (- 40 m) под ниво на море.



Северът за описание Америка, 3-тият най-голям континент на планетата, включва (23) страни и дузини от малкият остров POSSESIONS и територии - главно в Карибско море. То съдържа всички страни на карибско море и централна америка, Канада, Мексико и Съединените американски щати - трите от най-големите страни на планетата, както и Гренландия, най-големият остров на светът.

Размер на континент :
24, 474, 000 кв. км.- 9, 449, 460 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 16. 5 %

Население : 501, 500, 000

Най-високата точка : мт МакКинли в Аляска, 20, 322 фута (6, 194 m)

Най-ниска точка : долина за смърт в Калифорния, - 282 фута (- 86 m) под ниво на море.
Линкове | За нас
Информация

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Североатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ 24 230 000 км2. През 2001 г. населението е 454 225 000.

Северна Америка заема северната част на Новия свят, Западното полукълбо, или просто Америка. Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се използва само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.

В Северна Америка има три големи по площ и население страни: Канада, Мексико и Съединените американски щати (които включват Алеутските острови, Хавайските острови в Тихи океан и Аляска).

В южната част на континента има няколко сравнително малки държави: Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама.

Понякога САЩ и Канада са наричани Англо-Америка, докато Южна Америка и останалата част на Северна Америка са назовавани с термина Латинска Америка.


Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана — Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от неотдавна, когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада (в геологичен смисъл) и неспокойна (в сеизмологичен смисъл) планинска верига, се простират по западната част на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население


Република Перу

Страната е разположена в западната част на Южна Америка. Има площ 1 285,2 хил. кв. км. Граничи (в км) с Еквадор - 1 228, Колумбия - 1 606, Бразилия - 2 822, Боливия - 1 147, Мили - 196 и има брегова линия - 3 079 км. По дължина на тихоокеанското крайбрежие е разположена тясна пустинна равнина - Коста. Над нея се издигат планинските вериги на Андите (Сиера) (Западни, Централни и Източни Кордилери) с надморска височина 4000-6000 м и най-висока точка връх Уаскаран - 6 768 м. Западните Кордилери са област на активна вулканична дейност (вулканът Мисти - 5 821 м, Чачани - 6 075 м, Коропуна - 6 425 м). Източните части на страната - селва, са заети от Амазонската низина, преминаваща на юг в предпланинска равнина - Монтаню.

Климат - в района на Коста и западните склонове на Андите - тропичен, пустинен, със средна месечна температура 15-25 градуса Сº, в Сиера - високопланински, субекваториален на север и тропичен на юг, със средна месечна температура 12-16 градуса Сº на север и 5-9 градуса Сº на юг. Валежи - от 700-800 до 1000 мм. Климатът по източните склонове на Андите и Селвата е екваториален, със средна месечна температура 24-27 градуса Сº и валежи до 3000 мм. Повечето реки принадлежат към басейна на Амазонка (Мараньон и Укаяли), а във високото южно плато - Пуна, към езерото Титикака. Растителност - пустинна по крайбрежието, високопланинска тропична степ на североизток, полупустинна на югоизток и вечнозелени влажни гори по източните склонове на Андите и селвата. Тропическите гори заемат 50 % от територията на страната.

Население - 24 780 хил. жители. Гъстота - 19.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 24. Средна продължителност на живота - мъже - 66 г, жени - 70 г.

Етнически състав - испаноезични перуанци - 61.5 %, индианци - общо 37.7 % (от тях кечуа - 89.4 %, аймара - 8.5 %, други. 2.1 %), японци - 0.3 %, други - 0.5 %.

Официален език - испански и кечуа (с латинска азбука), използва се и аймара.

Конфесионален състав - християни - 98.2 % (от тях католици - 98.5%, протестанти - 1.5 %), местни традиционни вярвания и култове - 1.0 %, други - 0.8 %. Градско население - 74 %.

Столица - Лима (6 000 хил. ж.). По-големи градове - Каляо (750 хил. ж.), Арекипа (700 хил. ж.), Трухильо (600 хил. ж.), Чиклайо (480 хил. ж.), Куско (300 хил. ж.), Икитос.

Административно деление - 25 департамента.

По-важни исторически събития и дати - 1438 г. - създадена държавата на инките; 1532-1536 г. - испанци, начело с Ф. Писаро покоряват империята на инките, заграбват съкровищата им; 1543 г. - включена в състава на вицекралство Перу; 1810 г. - начало на войни за независимост; 28 юли 1821 г. - ген. Сен Марин провъзгласява независимостта на Перу; 1825 г. - Боливия излиза от състава на Перу; 1879-1883 г. - война на Перу и Боливия срещу Чили. Загуба на територии; от 1962 г. поредица от военни режими; от 1990 г. - демократизация на политическия живот.

Държавно устройство - президентска република, президентът се избира за 5 години. Законодателната власт - еднопалатен парламент - Конгрес на Републиката, избиран за 5 години. Изпълнителната власт - осъществява се от президента и правителството, начело с Председателя на Съвета на министрите.

Парична единица - нуево сол (S/.) = 100 сентимо

Стопанство - индустриално-аграрно, с развита миннодобивна промишленост с над 40 вида полезни изкопаеми - цинк (4-то място в света), сребро (4-то място в света), олово, мед, желязна руда, манган, волфрам, ванадий, молибден, бисмут (1-во място в света), злато (2 т), фосфорити и др. Развити са черната и цветната металургия, нефтопреработване, корабостроене, целулозно-хартиена, хранително-вкусова, текстилна, рибна промишленост. В селското стопанство са заети около 40 % от активното население и се обработват 2.4 % от цялата територия на страната. Основни селскостопански култури - захарна тръстика, памук, царевица, ориз, кафе, картофи, тютюн и др. Животновъдство - едър рогат добитък (около 4 млн. глави), овце, лами. Развит е риболовът (над 700 големи риболовни кораба).

Транспорт - шосета - 70 хил. км, от тях 9 хил. км са с асфалтово покритие; ж.п. линии - 2 хил. км. Главни пристанища - Каляо, Сан Николас. Амазонка и Титикака също се използват за корабоплаване.

Туризъм - страната има добре развита туристическа инфраструктура и годишно се посещава от над 1 млн. туристи.

От София до Лима - 11 754 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия