Америка Аляска Канада САЩ Санпиер и Микелон Бермуди Карибско море Мексико Хавай Гайана Венецуела Суринам Колумбия Гвияна Еквадор Бразилия Перу Боливия Парагвай Уругвай Чили Арежентина Фолклендски о-ви
Америка
Югът за описание Америка, 4 - ият най-голям континент на планетата, включва (12) страни и (3) главни територии. То се дели на масивната амазонка

Река и обграждащ басейн - най-голямата тропическа гора за дъжд в целия свят, toothy - поръбих Анди планини, които разреждат цялото парче на континентът, и някои на най- различният и грандиозен LANDFORMS на планетата.

Размер на континент :
17, 819, 000 кв. км.- 6, 879, 000 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 12 %

Население : 379, 500, 000

Най-висока точка : ACONCAGUA на CERRO
Анди - планини, фута на Аржентина - 22, 833 (6, 959 m).

Най-ниска точка : полуостровът VALDES
Брегова линия на Аржентина - 151 фута (- 40 m) под ниво на море.



Северът за описание Америка, 3-тият най-голям континент на планетата, включва (23) страни и дузини от малкият остров POSSESIONS и територии - главно в Карибско море. То съдържа всички страни на карибско море и централна америка, Канада, Мексико и Съединените американски щати - трите от най-големите страни на планетата, както и Гренландия, най-големият остров на светът.

Размер на континент :
24, 474, 000 кв. км.- 9, 449, 460 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 16. 5 %

Население : 501, 500, 000

Най-високата точка : мт МакКинли в Аляска, 20, 322 фута (6, 194 m)

Най-ниска точка : долина за смърт в Калифорния, - 282 фута (- 86 m) под ниво на море.
Линкове | За нас
Информация

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Североатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ 24 230 000 км2. През 2001 г. населението е 454 225 000.

Северна Америка заема северната част на Новия свят, Западното полукълбо, или просто Америка. Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се използва само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.

В Северна Америка има три големи по площ и население страни: Канада, Мексико и Съединените американски щати (които включват Алеутските острови, Хавайските острови в Тихи океан и Аляска).

В южната част на континента има няколко сравнително малки държави: Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама.

Понякога САЩ и Канада са наричани Англо-Америка, докато Южна Америка и останалата част на Северна Америка са назовавани с термина Латинска Америка.


Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана — Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от неотдавна, когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада (в геологичен смисъл) и неспокойна (в сеизмологичен смисъл) планинска верига, се простират по западната част на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население


Република Еквадор

Страната има площ 283,6 хил. кв. км. Принадлежат и тихоокеанските Галапагоски (Колон) острови - 7 964 кв. км. Граничи (в км) с Колумбия - 586, Перу - 1 228 и има брегова линия - 887 км. В релефа ясно се отделят три части. На североизток - Ориенте - предпланиски равнини с надморска височина от 180 до 700 м, покрити с влажни екваториални гори (гилея). Централните части - Сиера - състояща се от два главни хребета - Източни и Западни Кордилери с конуси от затихнали (Чимборасо - 6 267 м) и действащи (Котопахи - 5 897 м, Сангай - 5 230 м, Линиза, Антисана) вулкани, с влажни гори по склоновете и котловините. Западните части - Коста - заемат равнините и бреговото плато, покрити с влажни акваториални гори на север и суха степна и полупустинна растителност на юг. Горите заемат 52 % от територията на страната.

Климат - екваториален и планинско-екваториален, на юг - субекваториален. Средните месечни температури са 23-36 градуса Сº. Валежи - от 300 мм на юг до над 2000 мм. По-големи реки (притоци на Амазонка) - Путамайо, Напо, Гуянс, Тигре.

Население - 12 640 хил. жит. Гъстота - 44.6 жит. на кв. км. Естествен прираст 22.5. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г, жени - 71 г.

Етнически състав - еквадорци (испаноезични) - 59.5 % (от тях метиси  - 69.5 %, бели - 20.2 %, негри, мулати и замбо - 10.3 %), индианци - общо 39.8 % (от тях кечуа - 98 %), други - 0.7 %.

Официален език - испански, говорим и кечуа.

Конфесионален състав - християни - 98.2 % (от тях католици - 98 %, протестанти - 0.2 %), местни традиционни вярвания и култове - 1.8 %. Кечуа, които са католици, запазват елемента от предишните си вярвания. Градско население - 62 %.

Столица - Кито (1 240 жил. ж.). Други градове - Гуаякил (1 400 хил. ж.), Куанка (250 хил. ж.), Мачала (160 хил. ж.), Амбато (130 хил. ж).

Административно деление - 21 провинции, вкл. о-в Галапагос.

По-важни исторически събития и дати - Х в. - на територията живеят многобройни индиански племена, обединени в държавата Киту; ХV в. - Киту е завоювано от инките и включено в империята им; 1526 г. - проникване на испанци; 1563 г. - територията влиза в състава на вице-кралство Перу; 1739 г. - в състава на вице-кралство Гранада; 1822 г. - победа над испанците при Пичинча. Територията на Еквадор влиза в състава на Велика Колумбия; 13 май 1830 г. - обявено създаването на самостоятелна Република Еквадор; 1941-1942 г. - война с Перу и загуба на територии.

Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателната власт е Национален конгрес от 121 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителната власт - правителство, назначавано от президента.

Парична единица - сукре (Sl) = 100 сентавос

Стопанство - основа е обработващата промишленост, нефтодобив, селско стопанство. Добив на нефт - 15 млн. т (4-то място в Латинска Америка). Добива се злато, сребро, платина, ванадий, желязо, мед, цинк, сяра и др. Най-добре развити промишлени отрасли - хранително-вкусова, текстилна и шивашка. Обработваемите площи заемат 10 % от територията на страната. В селското стопанство е заета половината от трудоспособното население. Главни култури - банани (3.5 млн. т), какао, кафе, картофи, ориз, захарна тръстика, памук. Отглежда се едър рогат добитък, свине, кози. Улов на риба, скариди и лангусти.

Транспорт - шосета - 45 хил. км, от тях асфалтирани около 10 хил. км; ж.п. линии - 965 км. По-големи пристанища - Балао (за износ на нефт), Гуаякил, Пуерто Боливар. Международни летища - Кито и Гуаякил.

Туризъм - годишно страната се посещава от около 500 хил. туристи.

От София до Кито - 10 987 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия