Америка Аляска Канада САЩ Санпиер и Микелон Бермуди Карибско море Мексико Хавай Гайана Венецуела Суринам Колумбия Гвияна Еквадор Бразилия Перу Боливия Парагвай Уругвай Чили Арежентина Фолклендски о-ви
Америка
Югът за описание Америка, 4 - ият най-голям континент на планетата, включва (12) страни и (3) главни територии. То се дели на масивната амазонка

Река и обграждащ басейн - най-голямата тропическа гора за дъжд в целия свят, toothy - поръбих Анди планини, които разреждат цялото парче на континентът, и някои на най- различният и грандиозен LANDFORMS на планетата.

Размер на континент :
17, 819, 000 кв. км.- 6, 879, 000 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 12 %

Население : 379, 500, 000

Най-висока точка : ACONCAGUA на CERRO
Анди - планини, фута на Аржентина - 22, 833 (6, 959 m).

Най-ниска точка : полуостровът VALDES
Брегова линия на Аржентина - 151 фута (- 40 m) под ниво на море.



Северът за описание Америка, 3-тият най-голям континент на планетата, включва (23) страни и дузини от малкият остров POSSESIONS и територии - главно в Карибско море. То съдържа всички страни на карибско море и централна америка, Канада, Мексико и Съединените американски щати - трите от най-големите страни на планетата, както и Гренландия, най-големият остров на светът.

Размер на континент :
24, 474, 000 кв. км.- 9, 449, 460 мили на SQ

Процент на земята на Земята : 16. 5 %

Население : 501, 500, 000

Най-високата точка : мт МакКинли в Аляска, 20, 322 фута (6, 194 m)

Най-ниска точка : долина за смърт в Калифорния, - 282 фута (- 86 m) под ниво на море.
Линкове | За нас
Информация

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток — със Североатлантическия океан, на юг — с Карибско море, и на запад със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ 24 230 000 км2. През 2001 г. населението е 454 225 000.

Северна Америка заема северната част на Новия свят, Западното полукълбо, или просто Америка. Често към Северна Америка се добавя и остров Гренландия (зависим от Дания). Континентът се свързва с Южна Америка чрез Панамския провлак. По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се използва само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.

В Северна Америка има три големи по площ и население страни: Канада, Мексико и Съединените американски щати (които включват Алеутските острови, Хавайските острови в Тихи океан и Аляска).

В южната част на континента има няколко сравнително малки държави: Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама.

Понякога САЩ и Канада са наричани Англо-Америка, докато Южна Америка и останалата част на Северна Америка са назовавани с термина Латинска Америка.


Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана — Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от неотдавна, когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада (в геологичен смисъл) и неспокойна (в сеизмологичен смисъл) планинска верига, се простират по западната част на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори; там е огромният водосборен басейн на река Амазонка.

Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население


Република Чили

Страната има площ 756.9 хил. кв. км. Граничи (в км) с Перу - 196, Боливия - 980, Аржентина - 5 308 и има брегова линия - 10 680 км. На Чили принадлежат и редица острови, по-големи от които са крайбрежните Чилое, западната част на о-в Огнена Земя, о-в Пасха, о-ви Хуан Фернандес и др. Страната представлява тясна ивица суша, широка от 150 до 355 км, с дължина от север на юг - 4 300 км. Планинската верига на Андите достига височина 6 908 м (връх Охос дел Саладо).

Климат - Северно Чили е в областта на пустинните тропици. Средната лятна температура е 21 градуса Сº, зимна - 14 градуса Сº, валежи до 100 мм. Крайбрежната низина е заета от пустинята Атакама. Средно Чили се намира във влажния субтропичен пояс - средна лятна температура 18 градуса Сº, зимна - 8 градуса Сº. Валежи - 2000-3000 мм, вечнозелена растителност и гори. Южно Чили е с прохладен и влажен климат на умерените ширини - средна лятна температура 15 градуса Сº, зимна - 6 градуса Сº. Валежи - 2500-3000 мм до 6000-7000 мм на неветрените склонове. В Главната Кордилерска верига реките са пълноводни, ледникови езера. Гори - 21 % от територията.

Население - 15 310 хил. жители. Гъстота - 20.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 15. Средна продължителност на живота - мъже - 71 г., жени - 78 г.

Етнически състав - чилийци - 91.2 % (от тях 70 % са метиси), индианци - общо - 6.9 % (от тях араукани - 91.0 ), немци - 0.6 %, други - 1.3 %.

Официален език - испански, използват се и индиански езици.

Конфесионален състав - християни - 99.4 % (от тях католици - 92.4 %, протестанти - 7.6 %), юдаисти - 0.3 %, други - 0.3 %. Извън страната живеят над 300 хил. чилийци, главно в Латинска Америка и САЩ. Градско население - 85 %.

Столица - Сантяго (5 060 хил. ж.). По-големи градове - Консепсион (400 хил. ж.), Валпараисо (300 хил. ж.), Антофагаста (150 хил. ж.), Арика, Валдивия, Пунта Аренас.

Административно деление - 12 региона (области) и столична област.

По-важни исторически събития и дати - ХV в. - северните части на страната са част от империята на инките; 1520 г. - Ф. Магелан, по време на околосветското си плаване, достига Чили; 1535 г. - начало на испанското завладяване на страната; 1550 г. - територията е включена в състава на вицекралство Перу; 1778 г. - Чили става самостоятелно генерал-капитанство; 1810-1818 г. - национално-освободителна война; 12 февруари 1818 г. - провъзгласена независимостта; 1879-1883 г. - война срещу Перу и Боливия, разширяване на територията; 1970 г. - С. Алиенде и левицата печелят изборите; 1973 г. - военен преврат и военна диктатура на ген. Пиночет; 1989 г. - възстановяване на гражданското управление.

Държавно устройство - президентска република, начело с президент, избиран за 6 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от сенат (46 сенатора, 9 пожизнени, останалите избирани) и Палата на депутатите (120 депутата, избирани за 4 години), а съставът на сената се обновява за 4 години наполовина. Изпълнителен орган - кабинет на министрите.

Парична единица - чилийско песо (Ch $) = 100 сентавос

Стопанство - индустриално-аграрна страна, една от най-развитите в Латинска Америка. Богата е на полезни изкопаеми (1-во място в света по добив и износ, 28 % от световните запаси, 3.1 млн. т/год. добив), селитра (1-во място в света), молибден (3-то място в света), йод (2-ро място в света), желязна руда, въглища, злато и др. Промишлеността - цветна металургия, нефтохимическа, черна металургия, добровообработване, машиностроене, електротехника, хранително-вкусова, текстилна, обувна промишленост. Селско стопанство - високо интензивен отрасъл. Развиват се растениевъдство и животновъдство. Промишлен улов на риба, омари и раци.

Транспорт - 80 хил. км шосета - от които 10.3 хил. са асфалтирани; ж.п. линии - 6.8 хил. км. Пристанища - Валпараисо, Антофагаста, Пунта Аренас. Главно международно летище - Сантяго.

Туризъм - годишно страната се посещава от над 750 хил. туристи.

От София до Сантяго - 12 743 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия