Канада

Страната заема северните части на Северна Америка. Граничи със САЩ - 8 892 км, от които 2 476 км с щата Аляска. Има обща брегова линия от 24 400 км, от които с Тихия океан - 2 760 км, Атлантическия океан - 3 980 км, Хъдзъновия залив - 12 268 км, и Северния ледовит океан - 5 392 км. Общата площ на Канада е 9 976.1 хил. кв. км. Най-северните части са заети от Арктическия архипелаг, който има обща площ 1.3 млн. кв. км, а най-големи острови са Бафинова земя, Алсимр и Виктория. Ледници покриват 10 % от архипелага. Източните части са равнинно плато с надморска височина от 300 до 1500 м. Половината от континенталната суша е заета от Северното Лаврентийско плато. В западните части и широкият пояс на Кордилерите - Бреговият хребет, Скалистите планини, планините Св. Илия - с най-висока точка връх Логан - 5 959 м. Бреговата ивица е силно нарязана.

Климат - предимно умерен и субарктичен, рязко континентален в централните райони и по-важен и мек по западното и източното крайбрежие. Средните януарски температури са от -30 градуса Сº в северните части до 0 градуса Сº по крайбрежието. Валежи - от 200-500 мм в северните и централните райони до 1000-2000 мм по океанските крайбрежия. По-големи реки - Маккензи, Фрейзър, Нелсън, Св. Лаврентий и езерата - Велики езера, Уинипег, Атабаска, Голямо Мечо езеро, Голямо Робско езеро и др. Растителност - от север на юг се сменят зоните - арктична пустиня, тундра, лесотундра, горска, лесостепна и степна.

Население - 31 030 хил. жит. Гъстота - 3.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 76 г., жени - 82 г.

Етнически състав - германска група - 56.6 % (от тях англо-канадци - 68.9 %, немци - 8.2 %, англичани- 7.2 %, холандци - 2.9 %, американци - 2.3 %, евреи - 2.2 %, шотландци - 2.0 %, норвежци - 1.2 %, шведи - 0.8 %, други - 4.3 %); романска група - 1.3 %, други - 2.7 %); славянска група  (от тях украинци - 50.7 %, поляци - 24.4 %, хървати - 6.2 %, сърби - 5.8 %, руснаци - 4.8 %, чехи - 4.7 %, други - 3.4 %), други индоевропейски народи - 2.7 % (от тях ирландци - 28.4 %, гърци - 23.2 %, индо-пакистанци - 22.4 %, уелсци - 4.5 %, литовци - 3.9 %, латвийци - 3.6 %, арменци - 3.1 %, други - 10.9 %), унгарци - 0.5 %, фини - 0.4 %, китайци - 1.2 %, филипинци - 0.5 %, местни (аборигенски) народи - 1.8 % (от тях англоезични индианци - 64.3 %, индианци - 30.9 %, ескимоси - 4.8 %), други - 1.0 %.

Официални езици - английски и френски.

Конфесионален състав - християни - 88.2 % (от тях католици - 55.6 %, протестанти - 39.2 %, православни - 3.4 %, униати - 1.3 %, други - 0.5 %), юдаисти - 1.7 %, мюсюлмани - 1.3 %, сикхи - 1.2 %, индуисти - 0.9 %, други - 6.7 %. Градско население - 77 %.

Столица - Отава (1 000 хил. ж.). По-големи градове - Монреал (3 200 хил. ж.), Торонто (3 100 хил. ж.), Ванкувър (1 800 хил. ж.), Едмонтън (930 хил. ж.), Калгари (800 хил. ж.), Уинпег (700 хил. ж.), Квебек (700 хил. ж.), Хамилтън (650 хил. ж.), Лондон (400 хил. ж.), Сент Кетрин (400 хил. ж.), Китченер (380 хил. ж.), Халифакс (330 хил. ж.).

Административно деление - 10 провинции - Онтарио, Квебек, Нов Шотландия, Ню Брансуик, Манитоба, Британска Колумбия, Остров Принц Едуард, Саскачеван, Алберта, Нюфаундлънд и три територии - Юкон, Северозападна и отделената от нея нова територия - 1999 г. - Нунавут (на ескимоски език означава земя на народите).

По-важни исторически събития и дати - 1497 г. - английската експедиция на Дж. Кабот достига бреговете на Нюфаундлънд; 1534 г. - френска експедиция на Ж. Картие влиза в залива Св. Лаврентий; 1605 г. - французи основават първото селище - Порт Роял; 1623 г. - англичани основават свои селища по Атлантическото крайбрежие; 1663 г. - установяване на френска администрация в Канада; 1670 г. - проникване на британците - англо-френски въоръжени стълкновения; 1713 г. - Франция отстъпва на Великобритания областта на Хъдзъновия залив; 1758 г. - Англия овладява тихоокеанското крайбрежие; 1763 г. - Англия завладява цяла Канада; 1867 г. - Канада става доминион на Великобритания; 1931 г. - Уестминстърски статут - признава самостоятелност на вътрешната и външната политика на Канада; 1939-1945 г. - участие във Втората световна война; 1949 г. - включен е остров Нюфаундлънд; 1965 г. - национален флаг на Канада (кленов лист); 1980 г. - референдум за независимост на Квебек - за отделяне от Канада гласуват 40 % от избирателите.

Държавно устройство - федерация от провинции, влизащи в състава на Съдружество, начело с Великобритания. Глава на държавата - кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор, назначаван от кралицата за срок от 5 години. Законодателна власт - парламент, състоящ се от Палата на общините (301 депутата, избирани на 5 години) и назначаван сенат (104 сенатора). Изпълнителната власт - правителство, начело с премиер-министър. Законодателната власт в провинциите, възглавявани от лейтенант-губернатори, се осъществява от законодателни събрания, а изпълнителната - от правителства, начело с премиери.

Парична единица - канадски долар (Can $) = 100 цента

Стопанство - една от най-високо развитите страни в света. Силно развита обработваща промишленост и водещи позиции в света по производство на никел, олово, уран, цинк, азбест, алуминий, злато и др. Водещи отрасли - нефтена, газова, горска и целулозно-хартиена (20 млн. т хартия), цветна металургия, автомобилостроене, електроника и електротехника. Селско стопанство - един от световните износители на пшеница (20 млн. т), овес, ечемик, царевица, лен, картофи и др. Животновъдство - едър рогат добитък (4 млн. глави), свине, овце. Годишно страната произвежда 850 хил. т месо. Силно развит риболов. ОТ 1989 г. е в сила съглашение за свободна търговия между Канада и САЩ, а от 1992 г. и с Мексико, Североамериканска зона за свободна търговия и единно североамериканско икономическо пространство.

Транспорт - шосета - 890 хил. км; ж.п. линии - 36 хил. км. Основни пристанища - Ванкувър, Сент Ил, Порт Картие, Тандер Бей, Монреал.

Туризъм - силно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 16 млн. туристи.

От София до Отава - 7 366 км