Звездно време

       Това е най-простата система за измерване на времето, основана на равномерното въртене на Земята около оста и. Интервалът от време между две последователни горни кулминации на някаква избрана звезда на едно и също наблюдателно място наричаме звездно денонощие. То е равно на периода на околоосно въртене на Земята и се приема като единица за измерване на т.нар. звездно време. За времето на едно завъртане на Земята около оста и, часовият ъгъл на всяка звезда се изменя равномерно от 0 до 360° (или от 0 до 24 часа ) и затова в границите на звездното денонощие времето може да се измерва с часовия ъгъл на избрана звезда, поради което са нарича звездно време. Прието е обаче звездното време S да се измерва с часовия ъгъл на пролетната равноденствена точка γ, тъй като нейните екваториални координати са 0. Поради това под звездното денонощие се разбира интервала от време между две последователни едноименни кулминации на пролетната равноденствена точка. За начало на зведното денонощие се приема момента на нейната горна кулминация. Звезднто денонщие се разделя на 24 звездни часа, а те от своя страна на 60 звездни минути и 60 звездни секунди. Тогава звезднто време се дефинира с израза:

S= tγ

където tγ е часовият ъгъл на пролетната равноденствена точка, изразен в части от звездното денонщие. От връзката

t = t + α = S

където t и α са часовият ъгъл и ректасцензията на произволна звезда, следва че в момента на горна кулминация на тази звезда (когато t=0), звездното време ще бъде

S= α

Следователно във всяко място от Земята в произволен момент от денонощието в горна кулминация се намират онези светила, чиято ректасцензия е равна на звездното време в този момент и обратно - звездното време в даден момент е равно на ректасцензията на светилата, намиращи се в този момент в горна кулминация. Това позволява : а) определяне на ректасцензията на звездите чрез измерване на звездното небе в момента на горната им кулминация; б) проверяване на хода на звездните часовници по кулминацията на звезди с известна ректасцензия. Тъй като в различни места от земната повърхност направленията към точката от пролетното равноденствие са успоредни, то в един и същ физически момент звездното време за местата, лежащи на един и същ географски меридиан е еднакво, а за различните – различно.Това твърдение е илюстрирано на Фиг.1, която представлява проекция на земната повърхност, гледана откъм географския полюс. Нека в даден момент за наблюдателите D,E,F, намиращи се на Гринуичкия меридиан с географска дължина λ=0, точката на пролетното равноденствие се намира в горна кулминация. Тогава за този меридиан звездното време в този момент е S0=0 . В същия момент за наблюдателите А, В, С, намиращи се на меридиана с географска дължина λ (отчитана от Гринуичкия меридиан в посока към изток и изразена в единица време), звездното време е:

S = tγ= λ + 0 = λ+ S0 ,

т.е. звездното време във всяка точка от Земята се различава от Гринуичкото звездно време S0 с географска дължина на точката. Прилагайки последната формула за две точки с географски дължини λ1 и λ2 , получаваме:

S1-S2= λ1 - λ2 .

Следователно, в един и същ физически момент от време, звездните времена за двама наблюдатели се различават с разликата в географските им дължини. Звездното време широко се използва в астрономията и геодезията, но в живота е неприложимо поради следните причини. Смяната на деня с нощта зависи от положението на Слънцето спрямо хоризонта, а тъй като то непрекъснато се движи по еклиптиката в течение на годината, началото на звездното денонощие последователно се мести в различни моменти от деня и нощта. Например в деня на пролетното равноденствие Слънцето е в точка γ. Те кулминират едновременно и началото на звездното денонощие (S=0) e на пладне. В деня на есенното равноденствие, когато Слънцето е в противоположно на γ направление, началото на звездното денонощие е в полунощ. Тъй като в бита на човека отчитането на времето се определя от положението на Слънцето спрямо хоризонта, то звездното небе не е удобно за целта.

Галерия










Търсене в google.com


Търси

Последни новини

Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка
Още...


Открита е нова планета в съзвездието Дева
Още...


Допълнителната секунда
Още...


2009 - Международна година на астрономията
Още...


On-line превод