|
 |
 |
Информация
|
 |
 |
|
Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия
океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;
Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.
Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на
юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.
Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най-
голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски,
Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната -
-28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около
20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на
Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които
са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.
Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно
море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна
аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.
По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,
със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна
Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до
12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.
Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,
Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.
Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
|
|
 |
|
|
|

Ако ви предложат тримесечно изучаване на уелски език или
едномесечна каторга, изберете последното, съветва Саймън Уоръл от
"Нешънъл джиографик". Той имал неблагоразумието да се запише на
подобен курс, преди да замине за Великобритания. Въпреки че
английският му е роден, Саймън се изприщил, когато трябвало да
прочете sgod a sglod, което означава fish and chips, please (риба и
пържени картофи, моля). Но след третия месец всичките пет ученици в
групата били в състояние да произнесат
Llanfairpwl-lgwyngyllgoge-rychwyrndrobwllllan-tysiliogogogoch - име
на селище в Северозападен Уелс; "Пази, Боже, да трябва да пишем
писмо дотам", възкликнал Саймън.
Езикът винаги е бил отличителната черта на уелската идентичност,
но допреди поколение изглеждаше, че ще сподели съдбата на "менкс" -
някога широко разпространен на о. Ман, но вече изчезнал.
Правителственото финансиране и новото планиране помогнаха да се
обърне упадъкът на Уелс във възход. Пътните знаци и официалните
документи се пишат и на английски, и на уелски, а учениците са
задължени да учат и двата езика. Вестниците и списанията са пълни с
истории за велики уелсци, които подхранват самоуважението на
нацията. Към добре познатите Ричард Бъртън и Дилан Томас се прибавят
нови икони като Катрин Зита-Джоунс и Брин Терфел, оперен певец.
Местните храни, като осолено по специална рецепта агнешко, сега
са на мода. А Уелс вече притежава и собствено летище - "Ауир
Кумрии". "Кумри" означава "земя на сънародниците" и също така е
уелското название за Уелс.
Червеният дракон, национален символ, датиращ още от времето на
крал Артур, е навсякъде - върху фланелки, стикери, улични
телефони
Доскоро уелсците се чувстваха като хора втора ръка. А всъщност те
са истинските британци, предшествали дори келтите, които по-късно
населили британските острови. Но от ХVI век насам Уелс е присъединен
към Англия. Езикът бил потиснат, културата - асимилирана. Фактът, че
Англия има крал от уелски произход - Хенри Тюдор, известен още като
Хенри VIII (основателят на династията Тюдор, приел декрета за
обединението между двете държави) - прави ситуацията само още
по-сложна. Много местни продават имотите си, защото нямат работа и
искат да потърсят в Англия. На тяхно място идват англичани, което
може коренно да промени пейзажа от зелени пасища и стени от жив
плет, така характерни за Уелс.
Малък като размери, Уелс притежава разнообразни релефни форми и
регионални култури. Югът и Изтокът са силно индустриализирани,
урбанизирани, англоговорящи, космополитизирани. Северът и Западът са
селски, затворени в себе си и говорещи на уелски. Между двата района
лежи "овчата завеса" - скалист централен масив, където живеят малко
хора, но се отглеждат 80 на сто от общо 11-те милиона овце.
|