Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)

Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Република Украйна

Страната има площ 603.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Русия - 1 385, Белорусия - 826, Полша - 387, Словакия - 126, Унгария - 115, Румъния - 395, и Молдавия - 765. Има брегова линия 2 065 км, от които с Азовско море - 623 км и с Черно море - 1 442 км. Голяма част от територията е заета от югозападните части на Източноевропейската равнина, състояща се от няколко възвишения - Волино-Подолско (с най-висока точка връх Камула - 472 м), Приднепровско, Приазовско и Донецко, и низини - Полеска, Приднепровска и Причерноморска. В южните части са Кримските планини, с най-висока точка връх Роман Кош - 1 545 м, а на запад - Украинските Карпати с най-висока точка връх Говерла - 2 061 м.

Климат - умерено-континентален, в южните части на п-в Крим - субтропичен. Средна месечна температура - януари - от 2 до 7 градуса Сº, юли - от 18 до 24 градуса Сº. Валежи - от 300-700 мм до 1100-1200 мм в Крим. По-големи реки - Днепър, Южен Буг, Днестър, Дунав. Растителност - смесени гори и лесостепна растителност.

Население - 50 980 хил. жители. Гъстота - 84.5 жит. на кв.км. Естествен прираст - 6.5. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 74 г.

Етнически състав - украинци - 75.4 %, руснаци - 19.8 %, евреи - 0.9 %, белоруси - 0.7 %, поляци - 0.6 %, молдавци - 0.5 %, българи - 0.5 %, унгарци - 0.3 %, румънци - 0.2 %, гърци - 0.2 %, татари - 0.2 %, други - 0.7 %.

Официален език - украински. Използва се и руски.

Конфесионален състав - християни - 97.6 % (от тях православни - 78.4 %, католици - 3.4 %, униати - 14.8 %, протестанти - 3.2 %, други - 0.2 %), юдаисти - 0.8 %, мюсюлмани - 0.4 %, други - 1.2 %. Извън страната живеят около 8 млн. украинци, главно в Русия, Канада, САЩ, Австралия, Казахстан, Аржентина, Бразилия, Словакия, Полша. Градско население - 73 %. Българите живеят в Одеска област (Болград, Измаил, Арциз), Запорожка област (южната Приазовска част) и на п-в Крим.

Столица - Киев (2 616 хил. ж.). По-големи градове - Харков (1 800 хил. ж.), Днепропетровск (1 300 хил. ж.), Одеса (1 200 хил. ж.), Донецк (1 150 хил. ж.), Лвов (900 хил. ж.), Запорожие (850 хил. ж.), Мариупол (550 хил. ж.), Луганск (500 хил. ж.).

Административно деление - 24 области и Автономна република Крим.

По-важни исторически събития и дати - до VII в. пр. Хр. - територията е населена от племената на кимерийци и скити; V в. пр. Хр. - поява на гръцки колонии по крайбрежието; IV в. - поява на славянски племена - анти; 882 г. - образувана централизирана държава - Киевска Рус; 988 г. - приемане на християнството (княз Владимир); 1239-1240 г. - монголите завладяват страната; XIV в. - в състава на Литовското княжество; V в. - възниква Кримското ханство; XVI в. - образуван казашкият център Запорожка Сеч; 1569 г. - в състава на Жеч Посполита; 1648-1654 г. - национално-освободителна борба против поляците - Б. Хмелницки;  1667 г. - в състава на Русия; 1783 г. - присъединяване на Крим към Русия; 1917 г. - образуване на правителство на Централната Рада. Провъзгласена е независимостта на страната; 1917-1920 г. - гражданска война; 1922 г. - в състава на СССР; 1941-1944 г. - немска окупация; 1954 г. - Крим е предаден на Украинската ССР; 24 август 1991 г. - провъзгласена е независимостта на Украйна.

Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 5 години. Законодателна власт - парламент - Върховна Рада (450 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт - кабинет на министрите.

Парична единица - гривна (UAH) = 100 копийок

Стопанство - индустриално-аграрна страна в преход към пазарна икономика. Добиват се въглища, нефт и газ, желязна, манганова и руди на цветни метали. Основни промишлени отрасли - черна и цветна металургия, машиностроене, електротехническа промишленост, приборостроене, химическа, текстилна, хранително-вкусова и др. Селско стопанство - основни култури - пшеница, царевица, ръж, просо, картофи, захарно цвекло, лен, коноп, хмел, слънчоглед, плодове, зеленчуци, лозя и др. Животновъдство - едър рогат добитък, овце, кози, свине, домашни птици. Развит е и риболовът - морски, в язовирите и реките.

Транспорт - шосета - 176 хил. км; ж.п. линии - 23 хил. км. Речни пътища - 4.5 хил. км. Главни морски пристанища - Одеса, Николаев, Херсон, Керч.

Туризъм - международният туризъм е слабо развит.

От София до Киев - 1 081 км
Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия