Република Туркменистан

Страната има площ 488.1 хил. кв. км. Граничи (в км) с Казахстан - 365, Узбекистан - 1 540, Иран - 1 180, и Афганистан - 830. Има брегова линия с Каспийско море - 1 241 км. Голяма част от територията е заета от Туранската низина, в която е пустинята Каракум. В южните части са планините Копетдаг с най-висока точка връх Ризе - 2 942 м, и хребетите Бадхиз, Карабил и Паропамиз.

Климат - рязко континентален. Средните температури за януари са -4 градуса Сº, а за юли - до 28 градуса Сº. Валежи - от 80 до 300 мм в планините. Главни реки - Амударя, Теджен, Мургаб. Езера - Саръкамиш. Растителност - пустинна, в планините (над 1 500 м) - смесени гори.

Население - 4 550 хил. жит. Гъстота - 9.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 26. Средна продължителност на живота - мъже - 63 г., жени - 70 г.

Етнически състав - туркмени - 76.3 %, узбеки - 8.4 %, руснаци 7.6 %, казахи - 3.1 %, татари - 1.5 %, други - 3.1 %.

Официален език - туркменски, използва се и руски, и узбекски.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 86.8 % (от тях сунити - 98.7 %, шиити - 1.3 %), християни - 11.6 % (от тях православни - 86.4 %, армено-григорианци - 8.7 %, униати - 2.8 %, други - 2.1 %), други - 1.6 %. Извън страната живеят около 1.5 млн. туркменци, главно в Афганистан, Узбекистан, Иран. Градско население - 45 %.

Столица - Ашхабад (520 хил. ж.). По-големи градове - Чарджоу (160 хил. ж.), Дашховуз (110 хил. ж.), Мари (100 хил. ж.), Туркменбаши.

Административно деление - 5 вилаета (области).

По-важни исторически събития и дати - VI в. пр. Хр. - територията е в състава на персийската държава на Ахеменидите; IV в. пр. Хр. - завоювана от Александър Македонски; 224 г. - завладяна от персите (Сасанидите); 716 г. - арабско завоюване и ислямизация; 1040 г. - селджуците създават независима от арабите държава. Начало на формиране на туркменската народност; 1219-1221 г. - нашествие на ордите на Чингиз Хан; XIV в. - в състава на държавата на Тимур; XVI в. - Туркмения е поделена между Хивинското ханство, Бухарското емирство и Иран; 1869 г. - руски войски се настаняват по източния бряг на Каспийско море. Основават град Красноводск (сега Туркменбаши); 1885 г. - цялата територия на Туркменистан е присъединена към Руската империя; 1917 г. - начало на гражданска война; 1918-1920 г. - редица райони са окупирани от английските войски; 1924 г. - създадена Туркменска ССР; 27 октомври 1991 г. - провъзгласена за независима република.

Държавно устройство - президентска република. Висш представителен орган на властта - Народен съвет. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години. Законодателен орган - меджлис (парламент) от 50 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителен орган - Кабинет на министрите, възглавяван от президента.

Парична единица - туркменски манат (ТММ) = 100 тенге

Стопанство - аграрно-индустриална страна с развита добивна промишленост. Туркменистан е богат на полезни изкопаеми - нефт (213 млн. т запас), газ (13 трлн. куб. м), сяра, цветни и редки метали, калийни и каменни соли и др. Основни промишлени отрасли - нефтодобив (4.7 млн. т), добив на газ (17.3 млрд. куб. м), нефтопреработване (14 млн. т годишно), химическа промишленост, лека и хранително-вкусова промишленост. Селско стопанство - поливно земеделие - памук (636 хил. т годишно), пшеница, плодове и зеленчуци, лозя и др. Животновъдство - пасбищно овцевъдство (каракулска порода), едър рогат добитък, камили, коне, копринена буба.

Транспорт - шосета - 12 хил. км, от които 8.8 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 2 330 км. Главно морско пристанище - Туркменбаши.

Туризъм - международен туризъм не се развива.

От София до Ашхабад - 2 995 км