Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)


Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.


Сърбия

Старо наименование - Югославия

Страната е разположена на Балканския полуостров. Граничи (в км) с Унгария - 166, Румъния - 544, България - 341, Македония - 232, Албания - 310, Хърватско - 236 и Босна и Херцеговина - 549, Черна гора - 132. Площта и е 88.4 хил. кв. км, от които Сърбия - 56 хил. кв. км, Косово и Метохия - 10.9 хил. кв. км, Войводина - 21.5 хил. кв. км. Северните части на страната са равнини, заемат южната част от Среднодунавската равнина, а останалата територия е заета от ниски и средно високи планини - Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни - 2 764 м.

Климат - умереноконтинентален, по крайбрежието - средиземноморски. Средните температури за януари са от -3 до 9 градуса Сº, за юни - от 18 до 25 градуса Сº. Валежи - 400-800 мм в Среднодунавската равнина, до 1500 мм по крайбрежието и високите части. Главни реки - Дунав, Сава, Тиса, Морава, Дрина. Растителност - горите, предимно широколистни, заемат 30 % от територията на страната.

Население - 10 100 хил. жители, от които в Сърбия - 6 120 хил. ж., Косово и Метохия - 1 960 хил. ж., Войводина - 2 020 хил. ж. Гъстота - 114.25 жит. на кв. км.

Естествен прираст - 4.5. Средна продължителност на живота - мъже - 70 години, жени - 75 години.

Етнически състав - сърби - 67.1 %, албанци - 15.9 %, черногорци - 5.3 %, унгарци - 3.9 %, мюсюлмани - 3.2 %, хървати - 1.6 %, словаци - 0.8 %, румънци - 0.5 %, българи - 0.4 %, други - 1.3 %.

Официален език - сръбски. Други използвани езици - албански, унгарски.

Конфесионален състав - християни - 79.7 % (от тях православни - 93.1 %, католици - 4.7 %, униати - 0.6 %, протестанти - 1.6 %), мюсюлмани (сунити) - 18.5 %, други - 1.8 %. Извън страната живеят около 3.5 млн. сърби, предимно в Западна Европа, САЩ, Канада, Босна и Херцеговина, Хърватско. Градско население - 60 %. Българите живеят в общините: Босилеград и Цариброд, където са основна част от населението, и в общините Пирот, Бабушница и Сурдулица. В най-югозападната част на Косово и Метохия - Гора, населението е българи - мюсюлмани.

Столица - Белград (1 170 хил. ж.). По-големи градове - Нови Сад (230 хил. ж.), Ниш (200 хил. ж.), Крагуевац (180 хил. ж.), Прищина (170 хил. ж.), Суботица (100 хил. ж.).

Административно деление - два, влизащи в състава на Сърбия, автономни края - Косово и Метохия (главен град Прищина) и Войводина (главен град Нови Сад). Републиката се дели на общини.

По-важни исторически събития и дати - I в. - територията е в състава на Римската империя; IV в. - в състава на Византия; VI в. - заселване на славянски племена; VIII в. - в състава на I-та Българска държава; ХI в. - в състава на Византийската империя ; 1217 г. - образувано кралство Сърбия; ХII в. - част от територията е в пределите на II-ра Българска държава; 1387 г. - поражение на сърбите на Косово поле от османските войски. Сърбия пада под османско робство; 18929 г. - дава се автономия на Сърбия; 1878 г. - Сърбия получава Поморавието и пълна независимост; 1885-1886 г. - Сърбия напада България и търпи пълно поражение; 1912-1913 г. - в резултат на Балканските войни Сърбия получава Вардарска Македония, Косово и Санджак; 1918 г. - в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. - кралство Югославия); 1941-1944 г. - германска окупация; 1945 г. - в състава на Федеративна Народна република Югославия; 1991-1992 г. - разпадане на СФРЮ, отделят се в самостоятелни държави Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина и Македония; 1992-1996 г. - война с Хърватско, 1999 г. - криза в Косово, военна намеса на НАТО.

Държавно устройство - съюзна държава начело с президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган - Скупщина, състояща се от две палати - Долна (138 депутата) и на републиките (40 депутата), избирани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство.

Парична единица - динар (YD) = 100 лири

Стопанство - индустриално-аграрна страна в тежка икономическа криза вследствие на международните икономически санкции. Страната има значителни запаси от полезни изкопаеми - руди на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Развита е черна и цветна металургия, машиностроене, химическа, целулозно-хартиена, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Селско стопанство - основни култури - пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове, лозя. Животновъдство - едър рогат добитък, свине, овце.

Транспорт - шосета - 63 хил. км от тях 29 хил. км асфалтирани; ж.п. линии - 3,4 хил. км. Главни речни пристанища - Белград, Земун, Нови Сад.

Туризъм - добра инфраструктура, но поради събитията в Косово и икономическите санкции не се развива.

От София до Белград - 329 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия