Папуа - Нова Гвинея

Пълно наименование - Независима държава Папуа - Нова Гвинея

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан и заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи о-ви Нова Британия - 37.8 хил. кв. км, и Нова Ирландия - 7.3 хил. кв. км), северната част на Соломоновите острови (о-в Бугенвил и Бука), островите Д'Антркасто и още над 200 малки острови. Общата площ е 462.8 хил. кв. км. Граничи с Индонезия - 840 км, и има брегова линия 7 260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм - 4 509 м. Южните части са заети от обширна низина.

Климат - екваториален и субекваториален. Средна годишна температура 26 градуса Сº, в планините над 2 500 м - до 10 градуса Сº. Валежи - в планините - над 4000 мм. Реки - пълноводни - Сепик, Флай и др. Растителност - влажни тропически гори, на юг - саванна.

Население - 4 810 хил. жит. Гъстота - 10.4 жит. на кв. км. Естествен прираст - 23. Средна продължителност на живота - мъже - 57 г., жени - 59 г.

Етнически състав - над 750 народи и племена - папуаски народи - 84.0 % (от тях народи от източното плато - 48.9 %, сепик-раму - 10.6 %, други папуаски народи - 40.5 %), меланезийци - 15.1 % (от тях толаи - 21.0 %), англо-австралийци - 0.9 %.

Официален език - английски, използват се хири-моту и меланезийски пиджин.

Конфесионален състав - християни - 92.7 % (от тях протестанти - 68.6 %, католици - 31.4 %), местни традиционни вярвания и култове - 7.3 %. Градско население - 17 %.

Столица - Порт Морсби (220 хил. ж.). По-големи градове - Лае (100 хил. ж.), Маданг (40 хил. ж.), Рабаул, Кавиенг.

Административно деление - 19 провинции и 1 столичен окръг.

По-важни исторически събития и дати - ХVI в. - страната е открита от португалци; в края на ХIХ в. - поява на немски заселници; 1884 г. - Германия завладява североизточната, а Великобритания югоизточната част (Папуа). Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия); 1906 г. - Великобритания предава управлението над Папуа на Австралия; 1946 г. - Нова Гвинея става подопечна територия на ООН, под управление на Австралия; 1949 г. - Австралия обединява двете части на острова; 6 септември 1975 г. - провъзгласена независимостта на Папуа - Нова Гвинея.

Държавно устройство - държавата е в състава на Съдружество, възглавявано от Великобритания. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Висш Законодателен орган - еднопалатен. Национален парламент от 109 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителната власт - Национален изпълнителен съвет, начело с премиер-министър.

Парична единица - кина (К) = 100 тое

Стопанство - аграрна, слабо развита страна. В селското стопанство са заети 72 % от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5 % от общата територия. Главни култури - кокосова палма (над 110 хил. т копра годишно), кафе, какао, чай, ориз и др. Страната е богата на полезни изкопаеми - злато и медни руди (на о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Транспорт - шосета - 19 хил. км, няма ж.п. линии. Основни морски пристанища - Порт Морсби, Рабаул. Международно летище - Порт Морсби.

Туризъм - постепенно се развива инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 52 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия.

От София до Порт Морсби - 13 444 км