Антарктида

Континент Антарктика, почти напълно разположен зад Южния полярен кръг. Площ - 13 975 хил. кв. км. Брегова линия е с дължина над 30 хил.  км и е слабо разчленена. От страната на Тихия и Атлантическия океан са вдадени крайбрежните морета - Амундсен, Рос и Уедъл, а от страната на Южна Америка е тесният Антарктически полуостров. Антарктида е континентът с най-голяма средна височина - 2 040 м, заедно с ледниковата покривка, а средната височина на подледниковата повърхност е 410 м. Покрита е с огромна ледникова шапка - 99.7 % от територията. Средна дебелина на ледниковата покривка - 120 м, най-голяма - 4300 м. Общият обем на леда е 24 млн. куб. км. Ледниковата покривка се спуска към океана и образува големи шелфови ледници - Рон, Рос, Ларсен и др.

Повърхността на Антарктида е платовидна. Разделена е от Трансантарктическите планини на две части - Западна и Източна, които са с различен геоложки строеж и релеф.
Централната част на Източна Антарктида е плато с височина до 4000 м, което на север се понижава. По дължина на крайбрежието са планинските хребети Земя Кралица Мод, планините Принц Чарлз и др.
Западна Антарктида е съставена от отделни хребети, разположени в дълбочина на континента. Ту е и най-високата точка на Антарктида - вр. Елсуърт - 5140 м.

В климатично отношение Антарктида се разделя на три основни зони - вътрешноконтинентална-високопланинска, зона на ледниковите склонове и крайбрежна.
Вътрешната зона се отличава с постоянни мразове, с най-ниските температури на Земята. Средните температури през зимните месеци са от -60 до -70 градуса Сº. Тук е измерена и най-ниската температура на планетата -88.3 градуса Сº.
В зоната на ледниковите склонове средните месечни температури са от -30 до -50 градуса Сº, съчетани с постоянни силни ветрове.
Крайбрежната зона се характеризира със сравнително високи температури - зимата от -8 до -35 градуса Сº, лятото от 0 до 2 градуса Сº. Валежите са предимно от сняг, от 30-50 мм в централните части до 700-1000 мм по крайбрежието. Растителността е представена от мъхове, лишеи, водорасли, гъби и бактерии.

Континентът е богат на полезни изкопаеми - нефт, природен газ, титан, хром, желязо, мед, кобалт, уран, злато, платина и др.

Население - в Антарктида няма постоянно население. На континента и крайбрежните острови действат около 40 научни станции и бази.

Международното правно положение на южната полярна област (южно от 60-ия паралел) се определя от Договора за Антарктида. Той е подписан във Вашингтон на 1.12.1959 г. Влиза в сила на 23 юни 1961 г. Държавите, които първи го подписват, са Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, СССР, САЩ, Франция, Чили, ЮАР, и Япония (общо 12 държави).
По-късно към договора се присъединяват още 14 държави: Бразилия, Германия, Еквадор, Индия, Испания, Италия, Китай, Нидерландия, Перу, Полша, Уругвай, Финландия, Швеция и Южна Корея.
С консултативен статут са други 17 държави: Австрия, България, Гърция, Гватемала, Дания, Канада, Колумбия, Куба, Папуа-Нова Гвинея, Румъния, Северна Корея, Словакия, Турция, Украйна, Унгария, Чехия и Швейцария.
Държавите участници правят през 2 години консултативни съвещания. Договорът постановява, че територията на Антарктида е неутрална и демилитаризирана. Тя може да се използва само за мирни цели, при пълна свобода на научните изследвания, за развитието на международното сътрудничество при защита на околната среда и съхраняване на растителния и животинския свят.

Седем страни имат антарктически територии: Аржентина - 1230 хил. кв. км, Чили - 1205 хил. кв. км, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Франция и Норвегия (последните 5 са разгледани отделно).

От София до Южния полюс - 14 745 км