Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)

Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Кралство Норвегия

Страната има площ 386.3 хил. кв. км (само Норвегия - 323.9 хил. кв. км) и е разположена на Скандинавския п-в. Има много крайбрежни острови (около 50 хил., от които 2 хил. са населени), арктическият архипелаг Шпицберген (Свалбард) и островите Мечи и Ян Майен (380 кв. км) в северните части на Атлантическия океан. Граничи (в км) с Русия - 196, Финландия - 727, Швеция - 1 619 и има брегова линия 2 650 км (с фиорди и заливи - 21 347 км) със Северно, Норвежко и Баренцово море. Голяма част от страната е заета от Скандинавските планини с най-висока точка връх Галхьопиген - 2 469 м. Западните и северозападните склонове са разчленени от фиорди - Согне,  Хардангер, Тронхаймс и др. В южните части са разположени високите плата (фиолди) Ютунхаймен, Телемарк и др.

Климат - умерен, океански, в крайния север - субарктичен. Средните януарски температури са от 2 градуса Сº в южните райони до -12 градуса Сº на север; юлски - съответно от 15 до 16 градуса Сº. Валежи - около 2000-3000 мм по западните склонове на планините до 300-800 мм в източните части. По високите плата са запазени ледници (около 5 хил. кв. км). Главни реки - Глома и Логен. Езерата заемат 4%, а горите - 27 % от площта на страната. Северните части са тундра.

Население - 4 430 хил. жит. Гъстота - 11.5 жит. на кв. км. Естествен прираст - 3. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г.; жени - 81 г.

Етнически състав - норвежци - 96.8 %, саами - 0.8 %, фини - 0.5 %, други - 1.9 %.

Официален език - норвежки (2 форми - риксмол и лансмол).

Конфесионален състав - християни - 99.3 % (от тях протестанти - 99.2 %, католици - 0.6 %, други - 0.2 %), други - 0.7 %. Извън страната живеят около 1 млн. норвежци, главно в Швеция, САЩ и Канада. Градско население - 74 %.

Столица - Осло (499 хил. ж.). Други градове - Берген (225 хил. ж.), Тронхайм (155 хил. ж.), Ставангер (110 хил. ж.), Тронсьо.

Административно деление - 18 фюлке (области), вкл. и Осло, който е приравнен към област. Свалбард е отделна административна единица.

По-важни исторически събития и дати - VI в. -  заселват се германски племена; VIII-XI в. - епоха на викингите - грабителски походи в Европа; Х в. - образуване на Норвежко кралство; 1262-1264 г. - завладяване на Исландия; 1397 г. - Калмарска уния,  обединяваща Швеция, Норвегия и Дания под властта на датския крал; 1537 г. - провинция на Дания; 1814 г. - Дания предава Норвегия на Швеция; 1905 г. - Норвежко кралство; 1940-1945 г. - окупирана от Германия.

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с крал (от 1991 г. Харалд V). Висш законодателен орган - стортинг, състоящ се от лагтинг (41 депутата) и оделстинг (124 депутата), избирани за 4 години. Кралят назначава правителство - Държавен съвет, начело с премиер-министър.

Парична единица - Норвежка крона

Стопанство - развита индустриално-аграрна страна. Разполага с големи водни запаси, гори, желязна руда, мед, цинк, олово, никел, молибден, сребро. Добива се нефт и газ от шелфовата зона на Северно море (10 млрд. т запаси от нефт, 185 млн. т годишен добив). Водещи промишлени отрасли - нефтохимическа, електрометалургична, електрохимическа, радиоелектронна, целулозно-хартиена, корабостроителна, хранително-вкусова и др. Водещ селскостопански отрасъл - интензивно животновъдство с месо-млечно направление. Важно място заема риболовът (2.6 млн. т) и добивът на дървесина (над 9 млн. куб. м).

Транспорт - шосета - 90 хил. км, ж.п. линии - 4 хил. км. Основен транспорт е морският, с главни пристанища - Осло и Берген.

Туризъм - годишно страната се посещава от над 2.5 млн. туристи.

От София до Осло - 2 094 км
Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия