Демократична република Конго

Старо наименовани - Заир

Страната има площ 2 344.9 хил. кв. км (от 1971 до 1997 г. - Република Заир) и граничи (в км) с Уганда - 840, Руанда - 260, Бурунди - 240, Танзания - 610, Замбия - 1 670, Ангола - 2 420, Конго - 1 440, Судан - 660, ЦАР - 1 230, Атлантическия океан - 75. Централните и западните части на страната са заети от обширната равнина Конго, а по периферията й е разположено плато с надм. вис. от 400-600 м до 1200-1300 м. На изток се простира система от дълбоки разломни падини, обкръжени от планините Рувензори (с вр. Маргерита - 5 108 м). На север от езерото Киву са вулканичните планини Вирунга (до 4 507 м), в това число и действащите вулкани Ниямарагира и Нирагонго.

Климат - екваториален, постоянно влажен, а в южната половина и северните краища - субекваториален. Средните температури на най-топлия месец (март-април) са от 24 до 28 градуса Сº, а на най-хладния (юли-август) - от 22 до 25 градуса Сº. Валежите в екваториалната зона са от 1700 до 2200 мм (в планините до 2500 мм), в крайния север са 1300-1400 мм, а в крайния юг - от 1000-1200 мм. Речната мрежа е гъста и пълноводна. В разломните падини по източната граница са разположени големите езера - Мверу, Танганайка, Киву, Едуард, Алберт. Горите заемат 52 % от територията на страната. В северните части са разпространени влажни екваториални гори.

Население - 49 480 хил. жители. Гъстота - 21.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 26. Средна продължителност на живота - мъже - 51 г., жени - 54 г.

Етнически състав - над 200 народа - бенуе-конго (34 народа) - 85.4 % (от тях луба - 21.1 %, конго- 18.7 %, монго - 15.8 %, руанда - 12.0 %, банги - 6.7 %, рунди - 4.5 %, други - 21,1 %), адамауа (7 народа) - 9.4 % (от тях занде - 65.3 %, банда - 15.4 %, други - 19.3 %), шари-нилска група - 4.5 %, пигмеи - 0.4 %, други - 0.3 %.

Официален език - френски. Местни езици - суахили, лингала, киконго, чилуба и др.

Конфесионален състав - християни - 70.7 % (от тях католици - 74.4 %, протестанти - 25.4 %, православни - 0.2 %), християно-африкански църкви и секти - 17.2 %, мюсюлмани - 3.7 %, местни традиционни вярвания и култове - 8.2 %, други - 0.2 %. Градско население - 31 %.

Столица - Киншаса (45. млн. ж.). По-големи градове - Лубумбаши (1 млн. ж.), Кинагани (450 хил. ж.), Кананга (300 хил. ж.), Мбужи Майи (1 млн. ж.), Букаву (100 хил. ж.), Матади, Мбандака.

Административно деление - 9 области и столичен окръг.

По-важни исторически събития и дати - ХIV в. - на територията е разположена раннофеодалната държава Конго; ХV в. - поява на португалци в устието на р. Конго; ХVIII-ХIХ в. - създаване на множество малки княжества; 1876 г. - начало на белгийското проникване в Конго; 1885-1908 г. - лично владение на белгийския крал Леополд II "независима държава Конго"; 1908 г. - страната става колония на Белгия - Белгийско Конго; 30 юни 1960 г. - провъзгласяване на независима република; до 1963 г. - гражданска война за провинция Катанга; 1965 г. - военен преврат - президент ген. Мобуту; 1971 г. - ново име на държавата - Заир; 1997 г. - пореден държавен преврат и ново име на държавата - Демократична република Конго (ДРК).

Държавно устройство - президентска република. От 1997 г. - в преходен двугодишен период, в който законодателната и изпълнителната власт принадлежи на президента. Създадена е Конституционна комисия по изработка на новия закон на III Република - в процес на създаване е Конституционно събрание.

Парична единица - конголезки франк (CF) (от 1 юли 1998 г.)

Стопанство - аграрна страна с развита добивна промишленост и цветна металургия. В селското стопанство са заети 76 % от икономически активното население. Главна култура е маслената палма (3-то място в света по производство на палмово масло). Изнасят се още банани и памук. Произвежда се маниока (около 20 млн. т.), царевица (100 хил. т), ориз (426 хил. т). Животновъдството е слабопродуктивно, отглежда се едър рогат добитък (1.16 млн. глави), свине (1.1 млн.), кози и овце (5.3 млн.). Страната е богата на полезни изкопаеми. Добиват се диаманти (21.8 млн. карата), злато (1100 кг), кобалтови руди (3.7 хил. т - 70 % от световното производство), медни руди, цинкови. Развита е хранително-вкусовата промишленост.

Транспорт - водни пътища - 16 хил. км., ж.п. линии - 5 138 км, шосета - 145 хил. км, от които 2.4 хил. км асфалтирани. Морски пристанища - Матади и Бома. Международни летища - Киншаса и Лубумбаши.

Туризъм - слабо развит.

От София до Киншаса - 5 289 км