Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)

Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Република Кипър

Страната е разположена на едноименния остров в източната част на Средиземно море. Има площ от 9 251 кв. км и брегова линия от 737 км. По дължина на острова се простират две планински вериги - северна (вис. до 1 023 м) и южна - Тродос, с най-висока точка - 1 951 м, между тях - хълмиста равнина.

Климат - средиземноморски със средни температури - януари - около 12 градуса Сº, август - до 28 градуса Сº. Валежи - от 600 до 1000 мм. Растителност - средиземноморска - храсти, гори (18% от площта).

Население - 780 хил. жит., като 180 хил. живеят в Северен Кипър. Гъстота - 84.3 жит. на кв. км. Естествен прираст - 9. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 80 г.

Етнически състав - кипърски гърци - 80.2 %, кипърски турци - 18.3 %, араби (маронити) - 0.5 %, арменци - 0.3 %, италианци - 0.3 %, други - 0.4 %.

Официален език - гръцки и турски.

Конфесионален състав - християни - 81.8 % (от тях православни - 95.1 %, униати - 0.8 %, арменогригорианци - 0.7 %, католици - 1.4 %, протестанти - 2.0 %), мюсюлмани (сунити) - 18.2 %. Градско население - 57 %.

Столица - Никозия (194 хил. ж.). По-големи градове - Лимасол (152 хил. ж.),  Ларнака  (68 хил. ж.), Пафос, Фамагуста и Кирения.

Административно деление - 6 окръга.

По-важни исторически събития и дати - IX в. пр. Хр. - завладян от Финикия; VIII в. пр. Хр. - в състава на Асирия; 560 г. пр. Хр. - завладян от Египет; 333 г. пр. Хр. - завладян от Александър Македонски. 58 г. пр. Хр. - завладян от Рим; 396 г. - в състава на Византия; 648 г. - завладян от арабите; 965 г. - отново в състава на Византийската империя; 1191 г. - завладян от кръстоносците - Ричард Лъвското сърце създава Кипърско кралство; 1489 г. - владение на Венеция; 1571 г. - включен в Османската империя; 1878 г. - окупиран от английски войски; 1925 г. - обявен за колония на Англия; 16 август 1960 г. - независима република; 1974 г. - турски войски завземат северната част на острова и обявяват създаване на турска кипърска република - Северен Кипър (призната само от Турция, с площ 3355 кв. км).

Държавно устройство - президентска република. Според конституцията от 1960г. президентът трябва да бъде кипърски грък, а вицепрезидентът - кипърски турчин, избирани за 5 години. Те ръководят и изпълнителната власт - Съвет на министрите. Законодателна власт - Палата на представителите, избирани за 5 години.

Парична единица - кипърски паунд (CL) = 100 цента и турска лира = 100 куруш

Стопанство - главен отрасъл - услуги и туризъм. Добива се мед, хром, азбест, гипс. Развита е хранително-вкусова, текстилна, обувна, циментова промишленост, има нефтопреработвателен завод. Основни култури - пшеница, ечемик, зеленчуци, грозде, тютюн, цитруси, маслини и др. Действат над 17 хил. офшорни компании, носещи около 330 млн. щ.д. доход.

Транспорт - няма ж.п. линии, шосета - над 10 хил. км. Основни морски пристанища - Лимасол и Ларнака. Международни летища - Ларнака и Пафос.

Туризъм - много добре развита материална база и инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 2 млн. туристи, които носят приходи от 1.8 млрд. долара.

От София до Никозия - 1 204 км
Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия