Република Южна Африка

Страната има площ 1 221.0 хил. кв. км. Граничи (в км) с Мозамбик - 580, Свазилънд - 470, Зимбабве - 250, Ботсвана - 1 550, Намибия - 920, Лесото - 780 и има брегова линия с Атлантическия океан - 872 км и Индийския океан - 2 082 км. Част от ЮАР са островите Принц Едуард (виж. Антарктика). Релефът е част от Южноафриканското плато, стръмните склонове на което завършват с тясна прибрежна равнина на изток и долината Кару на юг, над която се издигат Капските планини (височина до 2 326 м). На изток са разположени Драконовите планини с най-висока точка вр. Каткин  Пик (3 660 м).

Климат - тропичен на север и субтропичен на юг. По високите плата средните месечни температури са от 7-10 градуса Сº до 18-27 градуса Сº. В субтропичните райони ср. температури през летните месеци са около 21 градуса Сº, а зимните - под 13 градуса Сº. Най-много валежи падат по източното крайбрежие и източните склонове на Драконовите планини - 1000-2000 мм, най-малко на Атлантическото крайбрежие - под 100 мм. Главни реки - Оранжева река (с притока Ваал) и Лимпопо. Източното крайбрежие е заето от типични савани, а южно от 30º ю. ш. - от субтропични гори и вечнозелени храсти, по склоновете на планините - субтропични мусонни гори. Във вътрешните райони - полупустинна савана и пустиня (Кару). Горите заемат до 15 % от територията на страната.

Население - 43 760 хил. жители. Гъстота - 35.8 жит. на кв. км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже 63 г., жени - 68 г.

Етнически състав - група нигер-конго (12 народа) - 72.1 % (от тях зулу - 27.3 %, коса - 25.1 %, тсвана - 12.5 %, педи - 11.2 %, суто - 8.5 %, тсонга - 4.9 %, свази - 4.1 %, други - 6.4 %), германска група - 23.4 % (от тях африканери (бури) - 38.3 %, метиси (цветни) - 36.4 %, англоафриканци - 19.2 %, англичани - 3.2 %, други - 2.9 %), индопакистанци - 2.8 %, малайци - 0.6 %, други - 0.5 %.

Официален език - 11 езика на основните групи от населението, с предимство се използва английски и арикаанс.

Конфесионален състав - християни - 47.2 % (от тях католици - 13.9 %, протестанти - 85.2 %, православни - 0.9 %), християно-африкански църкви и секти - 23.7 %, мюсюлмани - 1.4 %, индуисти - 1.4 %, юдаисти - 0.6 %, местни  традиционни вярвания и култове - 25.5 %, други - 0.2 %. Градско население - 53 %.

Столица - Претория (1.5 млн. ж.). По-големи градове - Йоханесбург (2 млн. ж.), Кейптаун (1.9 млн. ж.), Дърбан (1.1 млн. ж.), Порт Елизабет (800 хил. ж.), Блумфонтейн (180 хил. ж.), Ист Лондон, Питермарицбург.

Административно деление - 9 провинции - Квазулу-Натал, Сев. Капска, Северна, Северозападна, Източна Капска, Мпумаланга (бивша Изт. Трансваал), Свободна област (бивша Оранжева), Гаутенг, Западна Капска.

По-важни исторически събития и дати - Х в. - обитават племената хотентоти и банту; 1652 г. - основана холандска Капска колония на нос Добра Надежда; 1806 г. - колонията е завзета от англичани; 1834 г. - преселване на холандците - бури на север; 1836 г. - образувана първата бурска република - Натал; 1843 г. - Англия анексира Натал; 1850 г. - образуване на нови бурски държави - Оранжева република и Трансваал; 1899-1902 г. - англо-бурска война; 1910 г. - създаване на единна британска колония Южноафрикански съюз (ЮАС); 1939-1945 г. - войските на ЮАС вземат участие във Втората световна война срещу Германия; 1948 г. - официално е провъзгласена политиката на апартейд; 31 май 1961 г. - провъзгласяване на ЮАР; 1990 г. - фактическо ликвидиране на апартейда; 27 април 1994 г. - първи всеобщи нерасови избори (Ден на Свободата).

Държавно устройство - унитарна република с елементи на федерализъм. Глава на държавата и правителството е президент, избиран от Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на парламента - Национален съвет на провинциите (горна палата - 90 души - по 10 от всяка провинция) и Национална асамблея (долна палата - 400 души).

Парична единица - ранд (R) = 100 цента

Стопанство - по обем на промишлено производство ЮАР е сред 20-те най-развити индустриални страни в света и на 1-во място в Африка. Тя е на първо място в света по добив на злато (50 т годишно - 21 % от световното производство), платина (187 т), хром и манган, на 4-то място в света по добив на диаманти (до 7 000 карата годишно). Добиват се още въглища (50-то място в света), уран (7-мо място), ванадий, азбест (2-ро място), желязна руда, олово, титан, графит и др. Водещи отрасли - обработваща и миннодобивна промишленост, финанси, търговия и туристическа индустрия, транспорт и връзки, селско стопанство и риболов. Перспективни отрасли - нефтодобив и нефтопреработка. Основни селскостопански култури - царевица (9.9 млн. т), захарна тръстика (16 млн. т), пшеница (2.5 млн. т), картофи, тютюн, цитруси и др. Обработваемите земи заемат 12 % от територията на страната. Отглежда се едър рогат добитък, овце (в т. ч. каракулски), кози, свине. Практически цялата селскостопанска продукция постъпва от фермерски стопанства, принадлежащи на европейци.

Транспорт - дължина на ж.п. мрежата - над 21 430 км, шосета с твърдо покритие - около 63 хил. км. По-големи пристанища - Кейптаун, Порт Елизабет, Ист Лондон и Дърбен. Международни летища - Претория, Йохенесбург, Кейптаун.

Туризъм - силно развит, с богата материална база, резервати и национални паркове. Посещава се от 2.4 млн. чуждестранни туристи.

От София до Претория - 7 672 км