Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)


Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.


Кралство Испания

Страната има площ 505.9 хил. кв. км и заема по-голямата част от Пиренейския полуостров. На Испания принадлежат Балеарските и Питиуските острови в Средиземно море и Канарските острови и в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля на африканското крайбрежие, както и прилежащите им острови - Велес де ла Гомера, Алусемас и Чафарина. Граничи (в км) с Португалия - 1 232, Франция - 650, Андора - 64, Гибралтар - 1.2, Мароко - 13 и има брегова линия с Атлантическия океан - 2 234 км и Средиземно море - 1 670 км без островите. Балеарските острови имат брегова линия 620 км, а Канарските - 1 140 км. В централните части преобладават платата (Месета) и средно високите планини - Иберийски, Центр. Кордилери и Сиера Морена. В северните части са Пиренеите с най-висок връх Ането - 3 404 м и Кантабрийските планини, а на юг - Андалуските планини с масива Сиера Невада (вр. Муласен - 3478 м). Равнините са разположени по крайбрежието, като най-голяма е Андалуската.

Климат - субтропичен, средиземноморски, сух във вътрешните райони и умерен по Атлантическото крайбрежие. Средните температури - януари 4-12 градуса Сº, юли 23-29 градуса Сº. Валежи - 300-500 мм (зимен максимум), във високите части - около 1000 мм. По-големи реки - Тахо, Дуеро, Ебро, Гуадалкивир, Гуадиана. Растителност - средиземноморска (храсти и гори), заема около 45 % от площта на страната.

Население - 39 650 хил. жители. Гъстота - 78.6 жит. на кв. км. Естествен прираст 6. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 години.

Етнически състав - испанци - 70.6 %, католонци - 18.3 %, галисийци - 8.1 %, баски - 2.4 %, други - 0.6 %.

Официален език - испански. В антономните области е узаконено използването на каталонски, баски и галисийски.

Конфесионален състав - християни - 97.6 % (от тях католици - 97.4 %, протестанти - 2.6 %), други - 2.4 %. Извън страната живеят около 2.5 млн. испанци, главно във Франция, Аржентина, Германия, Бразилия, САЩ и др. Градско население - 77 %.

Столица - Мадрид (5 100 хил. ж.). Други градове - Барселона (2 000 хил. ж.), Валенсия (900 хил. ж.), Севиля (750 хил. ж.), Сарагоса (580 хил. ж.), Билбао (503 хил. ж.), Малага (440 хил. ж.), Лас Палмас (355 хил. ж.), Валядолид (340 хил. ж.).

Административно деление - 50 провинции. След 1983 г. са създадени 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Страната на Баските, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарските острови; в централната част - Кастилия - Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естрамадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарските острови.

По-важни исторически дати и събития - 1000 г. пр. Хр. - най-древната държава на полуострова - Тартес; VII в. пр. Хр. - финикийска колонизация; VI в. пр. Хр. - поява на иберийски и келтски племена ; III в. пр. Хр. - под властта на Картаген; 197 г. пр. Хр. - завоювана от Рим; 711-718 г. - част от територията е завзета от арабите; 718 г. - поражение на арабите, образувано е кралство Астурия; 756 г. - арабите създават Кордовско халифство; 785-1212 г. - постепенно изтласкване на арабите и образуване на испански кралства - Арагон, Навара, Леон, Кастилия; 1479 г. - създаване на единно Испанско кралство; 1480 г. - начало на испанската инквизиция; 1492 г. - окончателно изгонване на арабите (маври) от страната. Хр. Колумб открива Америка - начало на испанската колонизация в Централна и Южна Америка. Изселване на евреите от страната; 1504-1581 г. - Испания завладява последователно Неапол и Сицилия, Нидерландия, Централна и Северна Италия, Португалия; 1588 г. - англичаните разгромяват испанския флот "Непобедимата армада"; 1668-1714 г. - загуба на европейските владения; 1805 г. - битката при Трафалгар - Англия разбива френско-испанския флот; 1807-1814 г. - война против Наполеон; 1810-1926 г. - загуба на колониите в Америка без Куба и Пуерто Рико; 1834 г. - отмяна на инквизицията; 1898 г. - испано-американска война и загуба на Куба, Пуерто Рико и Филипините; 1899 г. - Германия купува от Испания Каролинските и Марианските острови в Тихия океан; 1931 г. - победа на републиканците в изборите и детрониране на краля; 1936-1939 г. - гражданска война - установяване на диктатура на генерал Франко; 1939-1945 г. - Испания запазва неутралитет във Втората световна война; 1975 г. - умира Франко. Възстановяване на монархията. Демократизация на обществения живот.

Държавно устройство - парламентарна монархия, начело с крал (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.

Парична единица - EURO

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на V място в Европа и VIII в света. Най-силно развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, авиостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. В последните години с бързи темпове се развива електронната промишленост, а намалява производството в металургията и рудодобива. Страната е богата на полезни изкопаеми. Разработват се находища на желязна руда, пирит, мед, олово, живак, сребро, волфрам, злато, кварц, уран, въглища, нефт (около 30 млн. m годишно). Селско стопанство - страната е голям производител на вино (III-то място в Европа), цитруси, пшеница, ориз (най-високи добива в света), бадеми, тютюн, овошки, маслини (на I-во място в света по производство на висококачествен зехтин). Добре е развито и животновъдството, уловът и преработката на риба и морски продукти.

Транспорт - шосета - 164 хил. км, от които 4.3 км автомагистрали; ж.п. линии - 14 хил. км, от тях - 164 хил. км теснолинейки. От 1992 г. работи скоростна отсечка (250 км/ч) - Мадрид - Севиля. Силно развит морски транспорт - над 400 кораба с обща водоизместимост 3 200 хил. т. Морски пристанища - най-големи са Билбао, Картахена, Санта Крус де Тенерифе, Барселона, Валенсия, Ла Коруня и др. Въздушен транспорт - 42 летища, от които 34 осъществяват редовни превози. По-големи международни летища - Мадрид, Барселона.

Туризъм - важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от над 62 млн. туристи (95 % от тях са от западноевропейските страни).

От София до Мадрид - 2 255 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия