Република Индия

Страната е разположена на полуостров Индостан. Има площ 3 287.6  кв. км. Граничи (в км) с Китай - 3 862, Непал - 1 625, Бутан - 755, Мянма - 1 539, Бангладеш - 2 850, и Пакистан - 2 966. Има брегова линия с Индийския океан (Арабско море и Бенгалския залив) - 5 686 км. Релеф - голяма част от територията са равнини и плата. Почти целият полуостров Индостан е зает от Деканското плато, което в южните части достига надморска височина до 2 698 м. В северните части на страната е Индо-Гангската низина, а на север се издига планинската система на Хималаите с най-висок връх в Индия - Нанга Парбат (8 126 м) и част от Каракорум.

Климат - субекваториален, мусонен на юг и тропически на север. Средна януарска температура - от 15 градуса Сº на север до 27 градуса Сº на юг; май - от 28 до 25 градуса Сº. Валежи - под 100 мм западно от Индо-Гангската низина, 300-400 мм в централните райони на Декан, 3000-6000 мм в източните Хималаи, до 12 000 мм на платото Шилонг (най-влажното място на сушата). Основни реки - Ганг с притока Джамна, Инд, Брахмапутра, Нарбада, Годавари, Кришна. Растителност - саванна, листопадни гори, на северозапад - полупустинна и пустинна, в делтата на Ганг и Брахмапутра, в източните Хималаи - вечнозелени тропически гори. В подножието на Хималаите - тераи (заблатени джунгли). Горите заемат 24 % от територията на Индия.

Население - 1 022 020 хил. жит. Гъстота - 310.9 жит. на кв. км. Естествен прираст 19. Средна продължителност на живота - мъже - 62 г., жени - 64 г.

Етнически състав - Индия е страната с най-много народи в света - 281 народи с численост над 5 хил. души, като 30 от тях са с над 1 млн. д. - 98.7 % от населението на страната. Индоарийска група - над 30 народа - 73.2 % (от тях хиндустанци - 38.1 %, бихарци - 14.2 %, бенгалци (западни) - 12.4 %, маратхи - 10.5 %, гуджаратци - 7.1 %, ория - 4.9 %, пенджабци - 3.6 %, раджастханци - 3.1 %, асамци - 2.3 %, кашмирци - 0.6 %, други - 3.2 %. Дравидско семейство - 28 народа - 24.5 % (от тях телугу - 34.2 %, тамили - 28.5 %, каннара - 16.7 %, малаяли - 16.5 %, гонди - 1.7 %, ораон - 0.9 %, други - 1.5 %). Австро-азиатско семейство - 12 народа - 1.3 % (от тях сантали - 55.1 %, мунда - 17.6 %, хо - 10.8 %, кхаси - 6.9 %, други - 9.6 %). Китайско-тибетско семейство - 34 народа - 0.8 % (от тях манипур - 19.3 %, нага - 14.1 %, качари - 13.2 %, гаро - 10.6 %, други - 42.8 %), други - 0.2 %.

Официален език - хинди, временно втори официален език е английският. Всеки щат има свой официален език - асамски (Асам), бенгалски (Западна Бенгалия и Трипура), гуджаратски (Гуджарат), хинди (Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Раджастхан, Химачал, Прадеш, Бихар, Хариана), кашмирски (Джаму и Кашмир)у маратхи (Махаращра), ория (Ориса), пенджабски (Пенджаб), канарски (Карнатака), малаялам (Керала), тамилски (Тамил Наду), телугу (Андхра Прадеш), кхаси (Мегхалая), манипурски (Манипур) и английски (Нагалънд, Сиким, Мизорам), конкани (Гоа). Писменост - деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница.

Конфесионален състав - индуисти - 79.5 %, мюсюлмани - 12.1 % (сунити - 90.3 %, шиити - 9.7 %), християни - 3.5 % (протестанти - 48.4 %, католици - 30.6 %, униати - 13.1 %, монофизити - 7.6 %, несторианци - 0.1 %, други - 0.2 %), сикхи - 1.9 %, будисти - 0.8 %, джайнисти - 0.5 %, местни традиционни вярвания и култове - 1.4 %, други - 0.3 %. Извън страната живеят над 7 млн. индийци. Градско население - 29 %.

Столица - Делхи (8 600 хил. ж.). По-големи градове - Бомбай (Мумбай - 13 000 хил. ж.), Калкута (11 500 хил. ж.), Мадрас (6 000 хил. ж.), Хайдарабад (5 000 хил. ж.), Бангалор (4 600 хил. ж.), Канпур (4 000 хил. ж.), Ахмадабад (4 000 хил. ж.), Нагпур (1 600 хил. ж.), Лакнау (1 600 хил. ж.), Пуна (1 500 хил. ж.), Сурат (1 400 хил. ж.), Джайпур (1 400 хил. ж.).

Административно деление - 25 щата и 7 съюзни територии (вкл. Делхи). По-големи щати са Андхра Прадеш, Асам, Бихар, Гуджарат, Хариана, Карнатака, Керала, Мадхя Прадеш, Махаращра, Ориса, Пенджаб, Раджастхан, Тамил Наду, Утар Прадеш и Западна Бенгалия. В процес на създаване са няколко нови щата в Северна Индия.

По-важни исторически събития и дати - 2000 г. пр. Хр. - начало на заселване с арийски племена; 1000 г. пр. Хр. - възникване на робовладелски държави в Северна Индия; 327-325 г. пр. Хр. - в Северна Индия нахлуват войските на Александър Македонски; ХIII в. - образуване на Делхийското султанство; 1398 г. - войските на Тимур разгромяват султанството; ХV в. - основаване на португалски селища по крайбрежието (Тоа, Диу, Даман); 1526 г. - Великите Моголи завладяват Северна Индия; ХVI в. - основаване на английски и френски колонии (Сурат, Пондишери); 1739 г. - персите разграбват Северна Индия (шах Надир), разпадане на държавата на Великите Моголи; 1763 г. - Бенгалия е завзета от Англия; 1767-1799 г. - четири англо-майсурски войни - Англия завзема цяла Южна Индия; 1803 г. - англичаните завземат Делхи; 1843 г. - англо-сикхски войни и присъединяване на Асам и Пенджаб; 1858 г. - Индия е изцяло под английски контрол; 1919 г. - начало на движението за гражданско неподчинение на М. Ганди; 1939-1945 г. - индийски войски воюват на страната на Великобритания във Втората световна война; 15 август 1947 г. - създаване на независимите държави  Индия и Пакистан (разделени по религиозен принцип); 1947-1949 г. - индо-пакистанска война за спорната територия Кашмир; 1971 г. - война с Пакистан и образуване на Република Бангладеш на територията на Източен Пакистан; 1984 г. - убийство на премиер-министъра Индира Ганди; 1991 г. - убийството на премиер-министъра Раджив Ганди.

Държавно устройство - федеративна република, начело с президент, избиран за 5 години. Висшата изпълнителна власт се осъществява от правителството и премиер-министъра. Висш законодателен орган - парламент, състоящ се от две палати - Раджа Сабха - Съвет на щатите (250 места) и Лок Сабха - Народна палата (545 депутата, избирани за 5 години). Вицепрезидентът, избиран за  5 години, е председател на Съвета на щатите. Всеки щат има местно правителство, утвърдено от губернатора.

Парична единица - индийска рупия (Re) = 100 пайса

Стопанство - индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни природни ресурси - въглища (122 млрд. т запаси), желязна руда (22.4 млрд. т), боксити, мед, нефт, манган и др. Основни видове промишлена продукция - нефт (34 млн. т), стомана (21.5 млн. т), въглища (295 млн. т), желязна руда (60 млн. т), алуминий (520 млн. т), мед (45 млн. т). Произвеждат се още жп вагони (20 хил. бр.), трактори (200 хил. бр.), памучни тъкани (20 млрд. м), захар (17 млн. т), чай (800 хил. т) и др. Селското стопанство е предимно примитивно, като в него са заети 60 % от трудоспособното население. Основни култури - ориз (105 млн. т), пшеница (70 млн. т), царевица (10 млн. т), захарна тръстика, памук, тютюн (трето място в света), подправки, цитруси, кокосови палми, банани и др. Отглежда се едър рогат добитък (коленето на крави е забранено), кози и овце.

Транспорт - дължина на ж.п. мрежата - 63 хил. км; шосета - 3.3 млн. км, от тях 1.5 млн. км асфалтирани; речни плавателни пътища - 13.5 хил. км. Основни морски пристанища - Бомбай, Калкута, Мармаган, Вишакхапатнам, Мадрас, Кочин и др. Международни летища - Делхи, Бомбай, Калкута, Мадрас.

Туризъм - годишно страната се посещава от над 1.8 млн. туристи и има приход от 1.4 млрд. долара годишно.

От София до Делхи - 5 024 км