Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)


Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.


Холандия

Официално наименование - Нидерландско кралство

Страната има площ 41,53 хил. км. Граничи (в км) с Белгия - 486, Германия - 576 и има брегова линия със Северно море - 1 200 км. На север са Западните Фризки острови, а на юг - Зеландските. Вътрешните водни територии са 3.9 хил. кв. км. Бреговете на Северно море са изрязани от плитководни заливи (Ейселмер, Вестершелде, Остершелде и др.). В югозападната част е общата делта на реките Рейн, Маас и Шелда. Голяма част от територията е заета от ниска равнина, като 40 % от нея са под морското равнище, отделена от морето чрез изкуствени насипи, диги, дюни и превърната в полдери. Части от Ардените с максимална височина 321 м са разположени на югоизток.

Климат - умерен, морски, със средна температура - януари от 1 до 3 градуса Сº, юли 16-17 градуса Сº. Валежи - 650-750 мм. Реките са пълноводни, съединени с канали. Растителност - широколистни и иглолистни (изкуствени) гори, заемат 8 % от площта.

Население - 15 930 хил. жит. Гъстота - 386.7 хил. ж. на кв. км. Естествен прираст 4. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

Етнически състав - холандци - 80.1 %, фламандци - 11.5 %, фризи - 2.8 % (общо местните народи са 94.4 % от населението), немци - 1.1 %, турци 1.1 %, мароканци - 0.7 %, суринамци-индопакисанци - 0.7 %, суринамци-креоли - 0.6 %, други - 1.4 %.

Официален език - нидерландски (холандски), други езици - фламандски и фризки.

Конфесионален състав - християни - 95.8 % (католици - 53.3 %, протестанти - 46.2 %, православни - 0.2 %, други - 0.3 %), мюсюлмани (сунити) - 2.3 %, индуисти - 0.4 %, юдаисти - 0.2 %, други - 1.3 %. Извън страната живеят около 1 млн. холандци, главно в САЩ, Германия, Белгия. Градско население - 89 %.

Столица - Амстердам (717 хил. ж.), правителството и парламента са в Хага (441 хил. ж.). По-големи градове - Ротердам (590 хил. ж.), Айндховен (300 хил. ж.), Бреда (270 хил. ж.), Утрехт (250 хил. ж.), Маастрихт.

Административно деление - 12 провинции - на север - Фризландия, Гронинген и Дренте; на изток - Оверайсел и Гелдерланд; на запад - Зеландия, Южна Холандия, Северна Холандия и Утрехт; на юг - Северен Брабант и Лимбург, а в центъра са пресушените земи, които от 1985 г. са провинция Флеволанд.

По-важни исторически събития и дати - 300 г. пр. Хр. - тук живеят племена - келти, фризи и батави; I в. пр. Хр. - част от територията е завладяна от римляните; V в. - в състава на Франкската държава; ХI в. - страната се разпада на феодални владения - образувано графство Холандия;  1482 г. - подчинени на австрийските Хабсбурги; 1548 г. - 17 провинции образуват Нидерландия; 1556 г. - испанско господство; 1566-1578 г. - война против испанците; 1579 г. - Утрехтска уния - образувана първата в света буржоазна държава; ХVI в. холандците завладяват Индонезия, Суринам, територии в Африка и Западна Индия. Създаване на колониална империя; 1775 г. - Батавска република - френска окупация; 1806 г. - Холандско кралство, начело с Луи Бонапарт; 1813 г. - французите напускат Холандия; 1815 г. - образувано Нидерландско кралство заедно с Белгия; 1830 г. - Белгия се отделя от кралството; 1940-1945 г. - Германия окупира Холандия; 1945-1947 г. - колониална война в Индонезия и загуба на колонията.

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с крал (от 1980 г. - кралица Беатрикс). Законодателната власт принадлежи на кралицата и Генералните щати (парламент), състоящ се от две палати - Първа - 75 депутата, избирани за 4 години и Втора - 150 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителната власт - кралицата и правителство, начело с премиер-министър.

Парична единица - EURO

Стопанство - високоразвита индустриално-аграрна страна. Има открити находища на въглища, нефт, природен газ (83 млрд. куб. м годишно) в шелфа на Северно море. Основни промишлени отрасли - корабостроене, черна и цветна металургия, металообработване, машиностроене, химическа промишленост, електротехническа, хранително-вкусова, текстилна, електроника и високи технологии, обработка на скъпоценни камъни и др. Селско стопанство - високо продуктивно. Главен отрасъл - животновъдство, говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство. Растениевъдство - парникови зеленчуци и цветя, картофи, пшеница, ечемик и др.

Транспорт - шосета - 52 хил. км, ж.п. линии - 2 850 км, вътрешни водни пътища - 7 хил. км. Морски пътища - Ротердам (едно от най-големите в света), Амстердам.

Туризъм - годишно страната се посещава от над 6 млн. туристи.

От София до Амстердам - 1 744 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия