Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)

Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Република Грузия

Страната има площ 69.7 хил. кв. км. Разположена е в Задкавказието. Граничи (в км) с Русия - 783, Азърбайджан - 360, Армения - 213, и Турция - 288. Има брегова линия с Черно море - 324 км. Голяма част от територията е заета от хребетите на Голям и Малък Кавказ, с най-високи точки - връх Шхара - 5 068 м, и Казбек - 5 033 м, разделени от междупланинските долини - Колхидска, Алазанска и др.

Климат - в ниските части - субтропичен. Средни температури - януари - от 3 до -2 градуса Сº, август - от 23 до 26 градуса Сº. Валежи - от 300 до 2800 мм, в западните склонове на планините до 4 000 мм. Главни реки - Кура, Риони, Алазани. Езера - Палеостоми, Рица, Амткел. Растителност - характерна височинна поясност. Горите са широколистни и иглолистни, заемат 37 % от територията на страната.

Население - 5 530 хил. жит. Гъстота - 79.4 жит. на кв. км. Естествен прираст - 7. Средна продължителност на живота - мъже - 70 г.; жени - 78 г.

Етнически състав - грузинци - 70.7 %, арменци - 8.2 %, руснаци - 6.3 %, азърбайджанци - 5.7 %, осетинци - 3.0 %, абхазци - 1.8 %, гърци - 1.8 %, украинци - 1.0 %, евреи - 0.4 %, кюрди - 0.4 %, други - 0.7 %.

Официален език - грузински. Използват се руски, арменски, азърбайджански.

Конфесионален състав - християни - 83.9 % (от тях православни - 89.6 %, арменогригорианци (монофизити) - 9.3 %, униати - 0.5 %, протестанти - 0.4 %, други - 0.2 %), мюсюлмани - 14.2 % (от тях сунити - 60.7 %, шиити - 39.3 %), юдаисти - 0.4 %, йезиди - 0.2 %, други - 1.3 %. Извън страната живеят около 300 хил. грузинци, главно в Русия и Турция. Градско население - 61 %.

Столица - Тбилиси (1 350 хил. ж.). По-големи градове - Кутаиси (300 хил. ж.), Сухуми (140 хил. ж.), Батуми (130  хил. ж.), Рустави (100 хил. ж.).

Административно деление - 79 района. В състава на Грузия влизат и автономните републики Абхазия и Аджария, а също и автономната област Южна Осетия.

По-важни исторически събития и дати - VI в. пр. Хр. - възникват Колхидското и Картлийското (Иберийското) царства и се основават гръцките колонии Диоскурия (Сухуми) и Фасиса (Поти); VII в. - голяма част от страната е завзета от арабите; IX в. - възникване на самостоятелни грузински княжества - Кахети, Ерети, Абхазия; XI в. - обединяване на грузинските земи от цар Баграт III;  1089-1125 г. - разширяване на държавата - цар Давид; 1184-1213 г. - царица Тамара разширява влиянието на Грузия в Северен Кавказ; XIV в. - монголските войски на Тимур завладяват Грузия; XVII в. - нашествие на персийския хан Абас I; 1703-1724 г. - възстановяване на грузинското царство - Вахтанг VI; в периода 1801-1864 г. - цялата територия на Грузия става част от Русия; 1918 г. -  образувана независима република Грузия; 1921 г. - Червената армия окупира страната; 1922 г. - влиза в СССР, в състава на Задкавказката федерация; 1936 г. - образувана Грузинска ССР; 9 април 1991 г. - обявява се независимостта на Грузия; 1992-1994 г. - грузино-абхазки въоръжен конфликт.

Държавно устройство - президентска република. Президентът се избира за 5 години. Висш законодателен орган - двупалатен парламент. Изпълнителна власт - правителство. Положението на Абхазия остава неопределено, републиката има собствени органи на управление.

Парична единица - лари (GL) = 100 тетри

Стопанство - продължават реформите за преминаване към пазарна икономика. Разполага с природни ресурси - манган, руди на цветни метали, въглища,  нефт, мрамор и др. По-важни промишлени отрасли - хранително-вкусова промишленост - производство на чай, вино, минерални води, тютюн, етерично-маслени култури, плодови и зеленчукови консерви; лека промишленост - копринена и вълненотекстилна, целулозно-хартиена, обувна, трикотажна, шевна и др.; черна и цветна металургия. Селско стопанство - годни за орбработка са 16 % от територията на страната. Отглежда се чай, цитруси, лозя. Развъждат се овце, едър рогат добитък, свине.

Транспорт - шосета - 22 хил. км, ж.п. линии - 1 422 км. Главни морски пристанища - Батуми, Поти, Сухуми; летища - Тбилиси, Кутаиси.

Туризъм - има изградена инфраструктура, но поради политическата обстановка туризъм не се развива.

От София до Тбилиси - 1 763 км
Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия