Египет

Пълно наименование - Арабска република Египет

Страната е разположена в Североизточна Африка и Синайския п-в (6% от площта на страната) от Азия. Има площ 1 001.4 хил. кв.км. На север има излаз на Средиземно море (995 км), а на изток на Червено море (1941 км), свързани чрез Суецкия канал (дълж. 161 км, дълб. 13 м, прокаран 1859 - 1869 г.). Граничи (в км) с Либия - 1 080, Судан - 1 260 и Израел - 240. Голяма част от страната е заета от пустинни плата - Либийска, Нубийска и Арабска пустиня. Най-високата точка е в планината Джабал - вр. Катерин (2 637 м) на Синайския п-в.

Климат - предимно пустинен, тропически. Средни месечните температури - януари 12 - 16 градуса Сº, юли 24 - 34 градуса Сº, валежи - 100 - 300 мм. Единствената постоянна река е Нил, на която е построен Асуанският язовир. В делтата и долината на река Нил (дълга 1 200 км, широка до 20 км) е съсредоточен основния стопански живот на Египет (3 % от територията). Растителността - палми, акация, тамариск, кипарис, папирус и др., е по долината на Нил и оазисите.

Население - 66 670 хил. жит. Естествен прираст 25. Гъстота - 66.7 жит. на кв.км. Средна продължителност на живота - мъже - 65 г., жени - 67 г.

Етнически състав - египетски араби - 98.8 %; нубийци - 0.6 %; други - 0.6 %; над 100 хил. д. - номади (бедуини).

Официален език - арабски - египетски арабски диалект, нубийски.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 86.1 %; християни - 13.8 % (от тях монофизити - 88.9 %, православни - 1.9 %, униати - 4.5 %, протестанти - 4.7 %), други - 0.1 %. Градско население - 46 %. На Синай живеят 0.5 % от населението на Египет.

Столица - Кайро (7 млн. ж.). По-големи градове - Александрия (3.7 млн. ж.), Порт Саид (500 хил. ж.), Суец (420 хил. ж.), Асуан (140 хил. ж.), Луксор, Асют.

Административно деление - 26 мухафази (губернаторства).

По-важни исторически събития и дати - 4000 г. пр. Хр. - зараждане на египетската цивилизация. Смесване на племаната протосемит, бербери и кушити; 3500 г. пр. Хр. - образуване на две царства - Горен и Долен Египет; 2500 - 2000 г. пр. Хр. - започва строежът на пирамидите - гробници на фараоните; 1312 г. пр. Хр. - война с хетите и завоюване на Сирия и Палестина; 525 г. пр. Хр. - персийският цар камбис завоюва Египет; 331 г. пр. Хр. - Александър Македонски завоюва Египет. Основан е град Александрия; 30 г. пр. Хр. - става римска провинция; 395 г. - влиза в състава на Византийската империя; 642 г. - завоюван от арабите и влиза в състава на Арабското халифство; IХ в. - Халифството се разпада и Египет става независима страна; 1171 г. - на власт идва Салах ад дин, основател на династията Айюбиди; 1217 - 1221 г. - Айюбидите отблъскват кръстоносците; 1250 г. - властта завземат мамелюците (наемни войници); 1517 г. - султан Селим I присъединява Египет към Османската империя; 1796 г. - разгром на мамелюците от Наполеон; 1805 г. - командирът от турската армия, албанецът Мохамед Али е провъзгласен за управляващ Египет; 1869 г. - завършва строителството на Суецкия канал; 1882 г. - англо-египетска война и установяване на британски контрол над Египет. Формално Египет остава в Османската империя; 1914 г. - Египет е обявен за британски протекторат; 1922 г. - англо-египетски договор, признаващ Египет за независима държава; 1939 - 1945 г. - II св. война. Англия използва територията на Египет; 1942 г. - битката при Ел Аламейн. Поражение на немско-италианските войски; 1952 г. - военен преврат и сваляне на крал Фарук от престола; 1953 г. -  Национализация на Суецкия канал; 1958 г. - обединение на Египет и Сирия - ОАР; 1961 г. - Сирия излиза от ОАР; 1967 г. - арабо-израелска война. Израел окупира Синайския п-в до Суецкия канал, който е затворен; 1070 г. - умира Г. А. Насър. Президент става А. Садам; 1073 г. - поражение на египетската войска вновата арабско-израелска война; 1979 г. - Египет и Израел подписват в Кемп - Дейвид (САЩ) мирен договор; 1981 г. - убийство на А. Садам. Президент става Х. Мубарак.

Държавно устройство - република. Президентът се избира за 6 г. Той е главнокомандващ, назначава състава на правителството. Висш законодателен орган - Народно събрание от 454 депутата, избирани за 5 години.

Парична единица - египетски паунд (LE) = 100 пиастри

Стопанство - аграрно-индустриално. Най-добре развити отрасли на промишлеността са текстилната и хранително-вкусовата. Добив и преработка на нефт и природен газ. Добива се и желязна руда, фосфорити и манган. Машиностроене - металорежещи машини, вагони, велосипеди, битови прибори и др. ВЕЦ Асуан. Селскостопанските земи заемат около 3 % от територията на Египет, но се събират по три реколти годишно. Главна селскостопанска култура - висококачествен памук. Освен това - ориз, захарна тръстика, пшеница, царевица, плодове и др. Слабо развито животновъдство.

Транспорт - 4 700 км ж.п. линии, шосета - 35 000 км, морски пристанища Александрия, Суец, Порт Саид.

Туризъм - много забележителности - Национален музей със съкровище от гробницата на Тутанкамон в Кайро; пирамидите в Гиза, храмове и дворци в луксор и др. - 4.8 млн. туристи годишно.

От София до Кайро - 1 580 км