Алжир

Пълно наименование - Алжирска народнодемократична република

Страната има площ 2 381.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Мароко - 1 350, Западна Сахара - 60, Мавритания - 450, Мали - 1 108, Нигер - 1 180, Либия - 1 020, Тунис - 1 140 и има брегова линия със Средиземно море - 1 210 км. Заема централната част на Атласките планини и пустинята Сахара. Релефът е на север е представен от две основни планински вериги - Бреговия (или Тел Атлас) и Сахарски Атлас, и междупланинските равнини. Най-високата точка в Алжир е вр. Тахат (3 003 м) в планината Ахагар. Територията на Сахара е заета от камениста пустиня - хамада и пясъчна пустиня - ерг.

Климат - субтропичен, средиземномерски в северните части и тропичен, пустинен на юг в Сахара. Средни месечни температури - януари 5 - 12 градуса Сº, юли 25 градуса Сº. Валежи - в Атласките планини (Кабилия) - до 1200 мм, 400 - 800 мм в Тел Атлас, 200 - 400 мм в междупланинските равнини, до 50 мм в Сахара. Речната мрежа е слабо развита (най-голяма река е Шелиф). Растителната покривка и почвите са типично средиземноморски. В пустинята Сахара няма растителност, освен в оазисите.

Население - 31 260 хил. жит., 90 % от населението живеят в Северен Алжир, а 6 % са номади и полуномади. Гъстота - 13.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 28. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 70 г.

Етнически състав - алжирски араби - 82.1 %, бербери - 17.0 % (от тях кабили - 68.7 %, шауйя - 23.5 %, оазисни бербери - 7.2 %, туареги - 0.6 %), европейци - 0.5 %, други - 0.4 %.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 99.6 %, християни (католици) - 0.4 %. Извън страната живеят над 1 млн. алжирци (главно в Западна Европа). След 1962 г. страната напускат над 1 млн. европейци (французи и испанци) и над 150 хил. евреи. Градско население - 59 %.

Столица - Алжир (3.7 млн. ж.). По-големи градове - Оран (700 хил. ж.), Константина (600 хил. ж.), Анаба (400 хил. ж.), Бешар, Ин Салах, Уаргла.

Административно деление - 48 вилаи (провинции).

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - източните части влизат в състава на Картаген; III-II в. пр. Хр. - самостоятелна държава - Нумидия; 106 г. пр. Хр. - царство Нумидия е завоювано от римляните; V в. - завладян от вандалите; VI в. - завладян от Византия; VII в. - арабски халифат, разпространява се ислямът; ХVI в. - крайбрежието е завзето от испанци; 1519 г. - турският пират Барбароса изгонва испанците и става васал на Османската империя; 1830 г. - завоюван от Франция; 1945 г. - антиколониалното въстание е потушено; 1954 г. - създава се фронт за национално освобождение. Начало на въоръжена борба; 20 септември 1962 г. - провъзгласяване на Алжирска народнодемократична република.

Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, а глава на правителството - премиер-министър. Висш законодателен орган на властта е двупалатен парламент (Национално събрание). Долната палата на парламента е от 380 депутата, избрани през 1997 г. за срок от 5 години. Националното събрание от 1997 г. формира горна палата - сенат (144 депутата, избирани за срок от 6 години).

Парична единица - динар (DA) = 100 сантима

Стопанство - аграрна страна с развиваща се добивна промишленост. Водещ отрасъл - добив на нефт (около 40 млн. т.) и природен газ (143 млн. т.). Добива се желязна руда, фосфати и цветни метали. Обработваща промишленост - металургия, машиностроене, нефтопреработка, химическа и др. Земеделието е основен отрасъл на селското стопанство - зърнени култури, грозде, цитруси, маслини и фурми, производство на вино. Отглеждат се овце, кози, камили, едър рогат добитък.

Транспорт - шосета - 70 хил. км, ж.п. линии - 4.8 хил. км. Действат 31 летища.

Туризъм - въпреки множеството старини и музеи, чуждестранните туристи са малко.

От София до Алжир - 1 848 км