Близък Изток Турция Сирия Ливан Израел Иран Ирак Йордания Кувейт Афганистан Кувейт Еахрейт Катар Сарабия Обидинени Арабски Емирства Оман Йемен
Б. Изток
Средният изток (или Западна Азия) седи където Африка, Азия и Европа се срещат. Страните на Средния изток са всяка част от Азия, ако не бе причини на яснотата ние географично показваме на тях тук като отделен landmass.

Мненията се различават що се отнася до какви страни правят нагоре по съвременното определение на Средния изток. Исторически, Армения и Азербайджан са били дълго асоциирани със Средния изток, но през последните години, някои източници сега разглеждат тях да бъдете повече плътно изравнени с Европа основана на техните съвременни икономически и политически тенденции. Ние сме влезли в този посоката, и същото кандидатстват за островния държавата Кипър, което прави за Джорджия, предишната Руска република.

Африканският Държавата Египет е все още мислен (от някои) да бъде в Средния изток, също като северните Африкански страни които граничат Средиземно море.

Ние се опитваме тук да покажем, че съвременното определение, но в света на география, има често много отговори или (лични или политически мнения) да какви се оказват са прост въпрос.

Линкове | За нас
Информация

За египтяните Азия (Сет-Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации. Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид.

Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път на търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изрок, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност, частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура — месопотамската. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава — на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

През Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците, при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло, на изток — асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история.

От Асирия ще пристигнат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя — едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство.


С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтианизирани династии — Лагидите.


Обединени арабски емирства

Страната е разположена в източните части на Арабския полуостров на крайбрежието на Персийския и Оманския залив. Състои се от 7 самостоятелни емирства (княжества) - Абу Даби (67 хил. кв. км), Дубай (4 хил. кв. км), Шарджа, Рас ел Хайма, Аджман, Ел Фуджейра, Ум ел Кайвайн. Общата им площ е 83.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Катар - 37, Саудитска Арабия - 730, Оман - 410, и има брегова линия 840 км. В релефа преобладават равнините, само източните части са планински с най-висока точка 1 934 м. Значителна част от територията е заета от пясъчни пустини.

Климат - сух, преходен от тропичен към субтропичен. Средните месечни температури са от 20 до 35 градуса Сº (максимални до 50 градуса Сº). Валежи - около 100 мм. Постоянни реки - няма. Растителност - в оазисите - финикови палми, акация.

Население - 2 110 хил. жит. Гъстота - 25.3 жит. на кв. км. Естествен прираст - 27. Средна продължителност на живота - мъже - 73 г., жени - 76 г. Номади и полуномади - 8-9 %.

Етнически състав - араби от ОАЕ - 30.7 %, други араби - 56.4 %, индо-пакистанци - 9.2 %, перси - 1.7 %, други - 2.0 %.

Официален език - арабски, използват се и местен арабски диалект, и английски.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 97.3 % (сунити - 74.3 %, хариджити (ибатити) - 21.4 %, шиити - 4.3 %), християни - 2.5 % (православни, униати, католици), индуисти - 0.2 %. Външни миграции - работници от арабските страни, Пакистан, Индия (90 % от работната сила). Градско население - 86 %.

Столица - Абу Даби (605 хил. ж.). Други градове - Дубай (674 хил. ж.), Шарджа (180 хил. ж.), Рас ел Хайма, Ел Айн.

По-важни исторически събития и дати - III-IV в. - в състава на Сасанидското царство; VII в. - в Арабското халифство - разпространение на исляма; IX в. - всички княжества са самостоятелни; 1853 г. - английски протекторат над княжествата, наречени Договорен Оман; 2 декември 1971 г. - провъзгласена независимостта и образуване на федерална държава ОАЕ; февруари 1972 г. - присъединява се и Рас ел Хайма.

Държавно устройство - федерация, в която всяко емирство е абсолютна монархия и запазва значителна самостоятелност. Висш орган на държавната власт е Висш съвет, състоящ се от представители на емирствата, които избират президент за срок от 5 години. Съвещателен орган от парламентарен тип - федерален национален съвет (40 представителя, назначавани пропорционално от всяко емирство). Изпълнителна власт - Съвет на министрите начело с премиер-министър (вицепремиер на ОАЕ).

Парична единица - емиратски дирхам (Dh) = 100 филса

Стопанство - на основата на нефтодобивната промишленост. Проучени запаси - над 7 млрд. т, основната част са в емирството Абу Даби. Разработват се и залежи на природен газ - запаси - 9.8 трлн. куб. м. Годишен добив на нефт - около 110 млн. т. Работят два нефтопреработвателни завода. Има предприятия за преработка на газ, работят в Рувейс, Джебел Али, на о-в Дас и Шарджа. Работят 9 завода за цимент, за алуминий, 22 завода за опресняване на морска вода за промишлени и битови нужди. В Дубай е най-големият в света сух док за ремонт на танкери. Селско стопанство - слабо развито. Улов на риба и морски продукти. От 1985 г. в Дубай е създадена свободна промишлена и търговска зона.

Транспорт - няма ж.п. линии; асфалтирани шосета - 2 хил. км, от тях половината са автомагистрали. Силно развит морски транспорт - главни пристанища - Джебел Али и Рашид (в Дубай), Заид (Абу Даби), Ел Фуджейра. Има шест международни летища - Абу Даби, Дубай, Шарджа, Рас ел Хайма, Ел Айн, Ел Фуджейра.

Туризъм - годишно страната се посещава от 400 хил. туристи.

От София до Абу Даби - 3 484 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия