Спектър
Честотата v на електромагнитната вълна е равна на честотата, с която трептят електричните заряди в източника на вълни. Тъй като във вакуум всички електромагнитни вълни се разпространяват с една и съща скорост с = 3.108 m/s, ако знаем честотата v можем да пресметнем дължината на вълната λ по известната формула с = λv. Например една от честотите, на която излъчва Националното радио, е v = 90 MHz. Дължината на тези радиовълни е
λ = c/v = 3.108 m/s / 9.107 Hz ≈ 3,3 m.
Различните видове електромагнитни вълни са показани на фигурата в края на страницата. Такова подреждане на вълните в зависимост от тяхната дължина на вълната X или от честотата v = с/Х се нарича спектър. При електромагнитните вълни няма принципни ограничения за честотата и дължината на вълната. Затова спектърът съдържа както много дълги вълни, така и вълни с изключително малка дължина. Изменението на свойствата на електромагнитните вълни в зависимост от дължината на вълната става постепенно, поради което границите между отделните части на спектъра не са точно определени.
Радиовълни
Радиовълните имат най-голяма дължина и най-малка честота. Устройството, с което става излъчването или приемането на радиовълни, се нарича антена. Формата, размерите и конструкцията на антените зависят от дължината на излъчваните или приеманите радиовълни. Най-простата антена (антена на Маркони) представлява дълъг вертикален линеен проводник, между чийто долен край и заземяването се включва предавателят или приемникът. В радиоастрономията и за нуждите на спътниковата телевизия се използват антени със сферични или параболични отразяващи повърхности, в чиито фокус е поставен облъчвател. Електромагнитните вълни се концентрират върху облъчвателя, в който електромагнитното поле на вълната възбужда високочестотни променливи електрични напрежения. Тези напрежения след това се усилват и обработват от специална електронна апаратура.
Инфрачервени лъчи
Инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око. Основната част от енергията на топлинното излъчване на телата, които се намират при не много високи температури (например близки до стайната температура), е в инфрачервената област на спектъра. Инфрачервено излъчване предизвикват също трептенията на молекулите на газовете и течностите.
Видима светлина
Човешкото око е чувствително и възприема като светлина само една много малка част от спектъра на електромагнитните вълни. Дължината на вълната на видимата светлина лежи в интервала от 0,75.10"6 m (750 nm) за червената светлина до 0,4.10"6 m (400 nm) за виолетовата светлина. Главният естествен източник на светлина за нас е Слънцето.
Ултравиолетови лъчи
След видимата светлина в спектъра се намира областта на невидимите за окото ултравиолетови лъчи. Основен естествен източник на такива лъчи също е Слънцето. Голяма част от тях се поглъщат от горните слоеве на атмосферата и не достигат земната повърхност. Това създава благоприятни условия за живота на Земята, защото ултравиолетовите лъчи, особено тези с по-малка дължина на вълната, са опасни за живите организми.
Рентгенови лъчи
Рентгеново излъчване се получава например, когато електрони с голяма енергия бомбардират метална повърхност. Рентгеновите лъчи се използват за медицинска диагностика и за изследване на структурата на материалите.
Гама лъчи
Гама лъчите са електромагнитни вълни с много малка дължина, които се излъчват от радиоактивните ядра. Освен това гама излъчване се получава при ядрени реакции - например в ядрените реактори или при ядрен взрив. Те причиняват тежки увреждания на живите тъкани. За защита от гама лъчите се използват дебели листове от олово или оловни стъкла, които по-силно от другите материали поглъщат гама лъчите.
