Кредата (от латински creta означаващо креда, тебешир) е третият и последен период от мезозойската ера. С дължината си от около 70 млн. г. тя е най-дългият период от мезозоя.
В началото на периода се забелязва охлаждане, което всъщност започва още през юра. На по-високите места снеговалежите са често явление. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода. Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.
В течение на креда се разделят континентите и става разместване на отделните плочи. Южна Америка и Африка се отделят една от друга, а Атлантическият океан се разширява. Африка, Индия и Австралия започват да се отдалечават, а на юг от екватора се появяват огромни острови.
Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5-6 метра височина и до 20 метра дължина - ихтиозаври, птеродактили, плезиозаври и мезозаври. Много разпростронени са морските безгръбначни - мидите, охлювите, морските таралежи. Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др. Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите. Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.
В края на кредитния период става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30-50 % от видовете. До ден днешен причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории: